Робърт Опенхаймер

🔍 Цял размер

„Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия На 9 октомври 1941 г., още преди САЩ до встъпят във Втората световна война, президентът Рузвелт одобрява ускорена програма за създаване на ядрено оръжие. През май 1942 г. председателят на Националния комитет за изследвания по отбраната (на английски: National Defense Research Committee) Джеймс Б. Конант, един от учителите на Опенхаймер в Харвард, му предлага да оглави в Бъркли група, която да се заеме с пресмятанията на бързи неутрони. Названието на неговата длъжност, „Coordinator of Rapid Rupture“ („координатор по бързия разпад“), намеква за използването на верижна реакция с бързи неутрони. По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия На 9 октомври 1941 г., още преди САЩ до встъпят във Втората световна война, президентът Рузвелт одобрява ускорена програма за създаване на ядрено оръжие. През май 1942 г. председателят на Националния комитет за изследвания по отбраната (на английски: National Defense Research Committee) Джеймс Б. Конант, един от учителите на Опенхаймер в Харвард, му предлага да оглави в Бъркли група, която да се заеме с пресмятанията на бързи неутрони. Названието на неговата длъжност, „Coordinator of Rapid Rupture“ („координатор по бързия разпад“), намеква за използването на верижна реакция с бързи неутрони. По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия След Втората световна война започва да води кампании за ограничаване на ядрените оръжия, международен контрол върху тях и спирането на ядрената надпревара със СССР. Неговите радикални политически убеждения създават суматоха в определени среди и кръгове и това довежда до процес срещу него през 1954 г., на който е обявен за заплаха за сигурността на държавата. Въпреки това той продължава своята работа като физик. Създава школата по теоретична физика в Калифорнийския университет в Бъркли. Около десетилетие по-късно президентът Джон Кенеди му връчва наградата „Енрико Ферми“ като жест на политическа реабилитация. На 9 октомври 1941 г., още преди САЩ до встъпят във Втората световна война, президентът Рузвелт одобрява ускорена програма за създаване на ядрено оръжие. През май 1942 г. председателят на Националния комитет за изследвания по отбраната (на английски: National Defense Research Committee) Джеймс Б. Конант, един от учителите на Опенхаймер в Харвард, му предлага да оглави в Бъркли група, която да се заеме с пресмятанията на бързи неутрони. Названието на неговата длъжност, „Coordinator of Rapid Rupture“ („координатор по бързия разпад“), намеква за използването на верижна реакция с бързи неутрони. По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия Робърт Опенхаймер (на английски: J. Robert Oppenheimer) е американски физик теоретик, известен най-вече като директор на Проекта „Манхатън“, свързан със създаването на първата атомна бомба в Лос Аламос, Ню Мексико. Известен е като „бащата на атомната бомба“. След Втората световна война започва да води кампании за ограничаване на ядрените оръжия, международен контрол върху тях и спирането на ядрената надпревара със СССР. Неговите радикални политически убеждения създават суматоха в определени среди и кръгове и това довежда до процес срещу него през 1954 г., на който е обявен за заплаха за сигурността на държавата. Въпреки това той продължава своята работа като физик. Създава школата по теоретична физика в Калифорнийския университет в Бъркли. Около десетилетие по-късно президентът Джон Кенеди му връчва наградата „Енрико Ферми“ като жест на политическа реабилитация. На 9 октомври 1941 г., още преди САЩ до встъпят във Втората световна война, президентът Рузвелт одобрява ускорена програма за създаване на ядрено оръжие. През май 1942 г. председателят на Националния комитет за изследвания по отбраната (на английски: National Defense Research Committee) Джеймс Б. Конант, един от учителите на Опенхаймер в Харвард, му предлага да оглави в Бъркли група, която да се заеме с пресмятанията на бързи неутрони. Названието на неговата длъжност, „Coordinator of Rapid Rupture“ („координатор по бързия разпад“), намеква за използването на верижна реакция с бързи неутрони. По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия Робърт Опенхаймер (на английски: J. Robert Oppenheimer) е американски физик теоретик, известен най-вече като директор на Проекта „Манхатън“, свързан със създаването на първата атомна бомба в Лос Аламос, Ню Мексико. Известен е като „бащата на атомната бомба“. След Втората световна война започва да води кампании за ограничаване на ядрените оръжия, международен контрол върху тях и спирането на ядрената надпревара със СССР. Неговите радикални политически убеждения създават суматоха в определени среди и кръгове и това довежда до процес срещу него през 1954 г., на който е обявен за заплаха за сигурността на държавата. Въпреки това той продължава своята работа като физик. Създава школата по теоретична физика в Калифорнийския университет в Бъркли. Около десетилетие по-късно президентът Джон Кенеди му връчва наградата „Енрико Ферми“ като жест на политическа реабилитация. На 9 октомври 1941 г., още преди САЩ до встъпят във Втората световна война, президентът Рузвелт одобрява ускорена програма за създаване на ядрено оръжие. През май 1942 г. председателят на Националния комитет за изследвания по отбраната (на английски: National Defense Research Committee) Джеймс Б. Конант, един от учителите на Опенхаймер в Харвард, му предлага да оглави в Бъркли група, която да се заеме с пресмятанията на бързи неутрони. Названието на неговата длъжност, „Coordinator of Rapid Rupture“ („координатор по бързия разпад“), намеква за използването на верижна реакция с бързи неутрони. По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия Робърт Опенхаймер (на английски: J. Robert Oppenheimer) е американски физик теоретик, известен най-вече като директор на Проекта „Манхатън“, свързан със създаването на първата атомна бомба в Лос Аламос, Ню Мексико. Известен е като „бащата на атомната бомба“. След Втората световна война започва да води кампании за ограничаване на ядрените оръжия, международен контрол върху тях и спирането на ядрената надпревара със СССР. Неговите радикални политически убеждения създават суматоха в определени среди и кръгове и това довежда до процес срещу него през 1954 г., на който е обявен за заплаха за сигурността на държавата. Въпреки това той продължава своята работа като физик. Създава школата по теоретична физика в Калифорнийския университет в Бъркли. Около десетилетие по-късно президентът Джон Кенеди му връчва наградата „Енрико Ферми“ като жест на политическа реабилитация. На 9 октомври 1941 г., още преди САЩ до встъпят във Втората световна война, президентът Рузвелт одобрява ускорена програма за създаване на ядрено оръжие. През май 1942 г. председателят на Националния комитет за изследвания по отбраната (на английски: National Defense Research Committee) Джеймс Б. Конант, един от учителите на Опенхаймер в Харвард, му предлага да оглави в Бъркли група, която да се заеме с пресмятанията на бързи неутрони. Названието на неговата длъжност, „Coordinator of Rapid Rupture“ („координатор по бързия разпад“), намеква за използването на верижна реакция с бързи неутрони. По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия Робърт Опенхаймер (на английски: J. Robert Oppenheimer) е американски физик теоретик, известен най-вече като директор на Проекта „Манхатън“, свързан със създаването на първата атомна бомба в Лос Аламос, Ню Мексико. Известен е като „бащата на атомната бомба“. След Втората световна война започва да води кампании за ограничаване на ядрените оръжия, международен контрол върху тях и спирането на ядрената надпревара със СССР. Неговите радикални политически убеждения създават суматоха в определени среди и кръгове и това довежда до процес срещу него през 1954 г., на който е обявен за заплаха за сигурността на държавата. Въпреки това той продължава своята работа като физик. Създава школата по теоретична физика в Калифорнийския университет в Бъркли. Около десетилетие по-късно президентът Джон Кенеди му връчва наградата „Енрико Ферми“ като жест на политическа реабилитация. На 9 октомври 1941 г., още преди САЩ до встъпят във Втората световна война, президентът Рузвелт одобрява ускорена програма за създаване на ядрено оръжие. През май 1942 г. председателят на Националния комитет за изследвания по отбраната (на английски: National Defense Research Committee) Джеймс Б. Конант, един от учителите на Опенхаймер в Харвард, му предлага да оглави в Бъркли група, която да се заеме с пресмятанията на бързи неутрони. Названието на неговата длъжност, „Coordinator of Rapid Rupture“ („координатор по бързия разпад“), намеква за използването на верижна реакция с бързи неутрони. По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия Робърт Опенхаймер (на английски: J. Robert Oppenheimer) е американски физик теоретик, известен най-вече като директор на Проекта „Манхатън“, свързан със създаването на първата атомна бомба в Лос Аламос, Ню Мексико. Известен е като „бащата на атомната бомба“. След Втората световна война започва да води кампании за ограничаване на ядрените оръжия, международен контрол върху тях и спирането на ядрената надпревара със СССР. Неговите радикални политически убеждения създават суматоха в определени среди и кръгове и това довежда до процес срещу него през 1954 г., на който е обявен за заплаха за сигурността на държавата. Въпреки това той продължава своята работа като физик. Създава школата по теоретична физика в Калифорнийския университет в Бъркли. Около десетилетие по-късно президентът Джон Кенеди му връчва наградата „Енрико Ферми“ като жест на политическа реабилитация. На 9 октомври 1941 г., още преди САЩ до встъпят във Втората световна война, президентът Рузвелт одобрява ускорена програма за създаване на ядрено оръжие. През май 1942 г. председателят на Националния комитет за изследвания по отбраната (на английски: National Defense Research Committee) Джеймс Б. Конант, един от учителите на Опенхаймер в Харвард, му предлага да оглави в Бъркли група, която да се заеме с пресмятанията на бързи неутрони. Названието на неговата длъжност, „Coordinator of Rapid Rupture“ („координатор по бързия разпад“), намеква за използването на верижна реакция с бързи неутрони. По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия Робърт Опенхаймер (на английски: J. Robert Oppenheimer) е американски физик теоретик, известен най-вече като директор на Проекта „Манхатън“, свързан със създаването на първата атомна бомба в Лос Аламос, Ню Мексико. Известен е като „бащата на атомната бомба“. След Втората световна война започва да води кампании за ограничаване на ядрените оръжия, международен контрол върху тях и спирането на ядрената надпревара със СССР. Неговите радикални политически убеждения създават суматоха в определени среди и кръгове и това довежда до процес срещу него през 1954 г., на който е обявен за заплаха за сигурността на държавата. Въпреки това той продължава своята работа като физик. Създава школата по теоретична физика в Калифорнийския университет в Бъркли. Около десетилетие по-късно президентът Джон Кенеди му връчва наградата „Енрико Ферми“ като жест на политическа реабилитация. На 9 октомври 1941 г., още преди САЩ до встъпят във Втората световна война, президентът Рузвелт одобрява ускорена програма за създаване на ядрено оръжие. През май 1942 г. председателят на Националния комитет за изследвания по отбраната (на английски: National Defense Research Committee) Джеймс Б. Конант, един от учителите на Опенхаймер в Харвард, му предлага да оглави в Бъркли група, която да се заеме с пресмятанията на бързи неутрони. Названието на неговата длъжност, „Coordinator of Rapid Rupture“ („координатор по бързия разпад“), намеква за използването на верижна реакция с бързи неутрони. По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия На 9 октомври 1941 г., още преди САЩ до встъпят във Втората световна война, президентът Рузвелт одобрява ускорена програма за създаване на ядрено оръжие. През май 1942 г. председателят на Националния комитет за изследвания по отбраната (на английски: National Defense Research Committee) Джеймс Б. Конант, един от учителите на Опенхаймер в Харвард, му предлага да оглави в Бъркли група, която да се заеме с пресмятанията на бързи неутрони. Названието на неговата длъжност, „Coordinator of Rapid Rupture“ („координатор по бързия разпад“), намеква за използването на верижна реакция с бързи неутрони. По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия Робърт Опенхаймер (на английски: J. Robert Oppenheimer) е американски физик теоретик, известен най-вече като директор на Проекта „Манхатън“, свързан със създаването на първата атомна бомба в Лос Аламос, Ню Мексико. Известен е като „бащата на атомната бомба“. След Втората световна война започва да води кампании за ограничаване на ядрените оръжия, международен контрол върху тях и спирането на ядрената надпревара със СССР. Неговите радикални политически убеждения създават суматоха в определени среди и кръгове и това довежда до процес срещу него през 1954 г., на който е обявен за заплаха за сигурността на държавата. Въпреки това той продължава своята работа като физик. Създава школата по теоретична физика в Калифорнийския университет в Бъркли. Около десетилетие по-късно президентът Джон Кенеди му връчва наградата „Енрико Ферми“ като жест на политическа реабилитация. На 9 октомври 1941 г., още преди САЩ до встъпят във Втората световна война, президентът Рузвелт одобрява ускорена програма за създаване на ядрено оръжие. През май 1942 г. председателят на Националния комитет за изследвания по отбраната (на английски: National Defense Research Committee) Джеймс Б. Конант, един от учителите на Опенхаймер в Харвард, му предлага да оглави в Бъркли група, която да се заеме с пресмятанията на бързи неутрони. Названието на неговата длъжност, „Coordinator of Rapid Rupture“ („координатор по бързия разпад“), намеква за използването на верижна реакция с бързи неутрони. По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия На 9 октомври 1941 г., още преди САЩ до встъпят във Втората световна война, президентът Рузвелт одобрява ускорена програма за създаване на ядрено оръжие. През май 1942 г. председателят на Националния комитет за изследвания по отбраната (на английски: National Defense Research Committee) Джеймс Б. Конант, един от учителите на Опенхаймер в Харвард, му предлага да оглави в Бъркли група, която да се заеме с пресмятанията на бързи неутрони. Названието на неговата длъжност, „Coordinator of Rapid Rupture“ („координатор по бързия разпад“), намеква за използването на верижна реакция с бързи неутрони. По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия Робърт Опенхаймер (на английски: J. Robert Oppenheimer) е американски физик теоретик, известен най-вече като директор на Проекта „Манхатън“, свързан със създаването на първата атомна бомба в Лос Аламос, Ню Мексико. Известен е като „бащата на атомната бомба“. След Втората световна война започва да води кампании за ограничаване на ядрените оръжия, международен контрол върху тях и спирането на ядрената надпревара със СССР. Неговите радикални политически убеждения създават суматоха в определени среди и кръгове и това довежда до процес срещу него през 1954 г., на който е обявен за заплаха за сигурността на държавата. Въпреки това той продължава своята работа като физик. Създава школата по теоретична физика в Калифорнийския университет в Бъркли. Около десетилетие по-късно президентът Джон Кенеди му връчва наградата „Енрико Ферми“ като жест на политическа реабилитация. На 9 октомври 1941 г., още преди САЩ до встъпят във Втората световна война, президентът Рузвелт одобрява ускорена програма за създаване на ядрено оръжие. През май 1942 г. председателят на Националния комитет за изследвания по отбраната (на английски: National Defense Research Committee) Джеймс Б. Конант, един от учителите на Опенхаймер в Харвард, му предлага да оглави в Бъркли група, която да се заеме с пресмятанията на бързи неутрони. Названието на неговата длъжност, „Coordinator of Rapid Rupture“ („координатор по бързия разпад“), намеква за използването на верижна реакция с бързи неутрони. По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия След Втората световна война започва да води кампании за ограничаване на ядрените оръжия, международен контрол върху тях и спирането на ядрената надпревара със СССР. Неговите радикални политически убеждения създават суматоха в определени среди и кръгове и това довежда до процес срещу него през 1954 г., на който е обявен за заплаха за сигурността на държавата. Въпреки това той продължава своята работа като физик. Създава школата по теоретична физика в Калифорнийския университет в Бъркли. Около десетилетие по-късно президентът Джон Кенеди му връчва наградата „Енрико Ферми“ като жест на политическа реабилитация. На 9 октомври 1941 г., още преди САЩ до встъпят във Втората световна война, президентът Рузвелт одобрява ускорена програма за създаване на ядрено оръжие. През май 1942 г. председателят на Националния комитет за изследвания по отбраната (на английски: National Defense Research Committee) Джеймс Б. Конант, един от учителите на Опенхаймер в Харвард, му предлага да оглави в Бъркли група, която да се заеме с пресмятанията на бързи неутрони. Названието на неговата длъжност, „Coordinator of Rapid Rupture“ („координатор по бързия разпад“), намеква за използването на верижна реакция с бързи неутрони. По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия Робърт Опенхаймер (на английски: J. Robert Oppenheimer) е американски физик теоретик, известен най-вече като директор на Проекта „Манхатън“, свързан със създаването на първата атомна бомба в Лос Аламос, Ню Мексико. Известен е като „бащата на атомната бомба“. След Втората световна война започва да води кампании за ограничаване на ядрените оръжия, международен контрол върху тях и спирането на ядрената надпревара със СССР. Неговите радикални политически убеждения създават суматоха в определени среди и кръгове и това довежда до процес срещу него през 1954 г., на който е обявен за заплаха за сигурността на държавата. Въпреки това той продължава своята работа като физик. Създава школата по теоретична физика в Калифорнийския университет в Бъркли. Около десетилетие по-късно президентът Джон Кенеди му връчва наградата „Енрико Ферми“ като жест на политическа реабилитация. На 9 октомври 1941 г., още преди САЩ до встъпят във Втората световна война, президентът Рузвелт одобрява ускорена програма за създаване на ядрено оръжие. През май 1942 г. председателят на Националния комитет за изследвания по отбраната (на английски: National Defense Research Committee) Джеймс Б. Конант, един от учителите на Опенхаймер в Харвард, му предлага да оглави в Бъркли група, която да се заеме с пресмятанията на бързи неутрони. Названието на неговата длъжност, „Coordinator of Rapid Rupture“ („координатор по бързия разпад“), намеква за използването на верижна реакция с бързи неутрони. По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия Робърт Опенхаймер (на английски: J. Robert Oppenheimer) е американски физик теоретик, известен най-вече като директор на Проекта „Манхатън“, свързан със създаването на първата атомна бомба в Лос Аламос, Ню Мексико. Известен е като „бащата на атомната бомба“. След Втората световна война започва да води кампании за ограничаване на ядрените оръжия, международен контрол върху тях и спирането на ядрената надпревара със СССР. Неговите радикални политически убеждения създават суматоха в определени среди и кръгове и това довежда до процес срещу него през 1954 г., на който е обявен за заплаха за сигурността на държавата. Въпреки това той продължава своята работа като физик. Създава школата по теоретична физика в Калифорнийския университет в Бъркли. Около десетилетие по-късно президентът Джон Кенеди му връчва наградата „Енрико Ферми“ като жест на политическа реабилитация. На 9 октомври 1941 г., още преди САЩ до встъпят във Втората световна война, президентът Рузвелт одобрява ускорена програма за създаване на ядрено оръжие. През май 1942 г. председателят на Националния комитет за изследвания по отбраната (на английски: National Defense Research Committee) Джеймс Б. Конант, един от учителите на Опенхаймер в Харвард, му предлага да оглави в Бъркли група, която да се заеме с пресмятанията на бързи неутрони. Названието на неговата длъжност, „Coordinator of Rapid Rupture“ („координатор по бързия разпад“), намеква за използването на верижна реакция с бързи неутрони. По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия Робърт Опенхаймер (на английски: J. Robert Oppenheimer) е американски физик теоретик, известен най-вече като директор на Проекта „Манхатън“, свързан със създаването на първата атомна бомба в Лос Аламос, Ню Мексико. Известен е като „бащата на атомната бомба“. След Втората световна война започва да води кампании за ограничаване на ядрените оръжия, международен контрол върху тях и спирането на ядрената надпревара със СССР. Неговите радикални политически убеждения създават суматоха в определени среди и кръгове и това довежда до процес срещу него през 1954 г., на който е обявен за заплаха за сигурността на държавата. Въпреки това той продължава своята работа като физик. Създава школата по теоретична физика в Калифорнийския университет в Бъркли. Около десетилетие по-късно президентът Джон Кенеди му връчва наградата „Енрико Ферми“ като жест на политическа реабилитация. На 9 октомври 1941 г., още преди САЩ до встъпят във Втората световна война, президентът Рузвелт одобрява ускорена програма за създаване на ядрено оръжие. През май 1942 г. председателят на Националния комитет за изследвания по отбраната (на английски: National Defense Research Committee) Джеймс Б. Конант, един от учителите на Опенхаймер в Харвард, му предлага да оглави в Бъркли група, която да се заеме с пресмятанията на бързи неутрони. Названието на неговата длъжност, „Coordinator of Rapid Rupture“ („координатор по бързия разпад“), намеква за използването на верижна реакция с бързи неутрони. По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия Робърт Опенхаймер (на английски: J. Robert Oppenheimer) е американски физик теоретик, известен най-вече като директор на Проекта „Манхатън“, свързан със създаването на първата атомна бомба в Лос Аламос, Ню Мексико. Известен е като „бащата на атомната бомба“. След Втората световна война започва да води кампании за ограничаване на ядрените оръжия, международен контрол върху тях и спирането на ядрената надпревара със СССР. Неговите радикални политически убеждения създават суматоха в определени среди и кръгове и това довежда до процес срещу него през 1954 г., на който е обявен за заплаха за сигурността на държавата. Въпреки това той продължава своята работа като физик. Създава школата по теоретична физика в Калифорнийския университет в Бъркли. Около десетилетие по-късно президентът Джон Кенеди му връчва наградата „Енрико Ферми“ като жест на политическа реабилитация. На 9 октомври 1941 г., още преди САЩ до встъпят във Втората световна война, президентът Рузвелт одобрява ускорена програма за създаване на ядрено оръжие. През май 1942 г. председателят на Националния комитет за изследвания по отбраната (на английски: National Defense Research Committee) Джеймс Б. Конант, един от учителите на Опенхаймер в Харвард, му предлага да оглави в Бъркли група, която да се заеме с пресмятанията на бързи неутрони. Названието на неговата длъжност, „Coordinator of Rapid Rupture“ („координатор по бързия разпад“), намеква за използването на верижна реакция с бързи неутрони. По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия Робърт Опенхаймер (на английски: J. Robert Oppenheimer) е американски физик теоретик, известен най-вече като директор на Проекта „Манхатън“, свързан със създаването на първата атомна бомба в Лос Аламос, Ню Мексико. Известен е като „бащата на атомната бомба“. След Втората световна война започва да води кампании за ограничаване на ядрените оръжия, международен контрол върху тях и спирането на ядрената надпревара със СССР. Неговите радикални политически убеждения създават суматоха в определени среди и кръгове и това довежда до процес срещу него през 1954 г., на който е обявен за заплаха за сигурността на държавата. Въпреки това той продължава своята работа като физик. Създава школата по теоретична физика в Калифорнийския университет в Бъркли. Около десетилетие по-късно президентът Джон Кенеди му връчва наградата „Енрико Ферми“ като жест на политическа реабилитация. На 9 октомври 1941 г., още преди САЩ до встъпят във Втората световна война, президентът Рузвелт одобрява ускорена програма за създаване на ядрено оръжие. През май 1942 г. председателят на Националния комитет за изследвания по отбраната (на английски: National Defense Research Committee) Джеймс Б. Конант, един от учителите на Опенхаймер в Харвард, му предлага да оглави в Бъркли група, която да се заеме с пресмятанията на бързи неутрони. Названието на неговата длъжност, „Coordinator of Rapid Rupture“ („координатор по бързия разпад“), намеква за използването на верижна реакция с бързи неутрони. По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия Робърт Опенхаймер (на английски: J. Robert Oppenheimer) е американски физик теоретик, известен най-вече като директор на Проекта „Манхатън“, свързан със създаването на първата атомна бомба в Лос Аламос, Ню Мексико. Известен е като „бащата на атомната бомба“. След Втората световна война започва да води кампании за ограничаване на ядрените оръжия, международен контрол върху тях и спирането на ядрената надпревара със СССР. Неговите радикални политически убеждения създават суматоха в определени среди и кръгове и това довежда до процес срещу него през 1954 г., на който е обявен за заплаха за сигурността на държавата. Въпреки това той продължава своята работа като физик. Създава школата по теоретична физика в Калифорнийския университет в Бъркли. Около десетилетие по-късно президентът Джон Кенеди му връчва наградата „Енрико Ферми“ като жест на политическа реабилитация. На 9 октомври 1941 г., още преди САЩ до встъпят във Втората световна война, президентът Рузвелт одобрява ускорена програма за създаване на ядрено оръжие. През май 1942 г. председателят на Националния комитет за изследвания по отбраната (на английски: National Defense Research Committee) Джеймс Б. Конант, един от учителите на Опенхаймер в Харвард, му предлага да оглави в Бъркли група, която да се заеме с пресмятанията на бързи неутрони. Названието на неговата длъжност, „Coordinator of Rapid Rupture“ („координатор по бързия разпад“), намеква за използването на верижна реакция с бързи неутрони. По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия Робърт Опенхаймер (на английски: J. Robert Oppenheimer) е американски физик теоретик, известен най-вече като директор на Проекта „Манхатън“, свързан със създаването на първата атомна бомба в Лос Аламос, Ню Мексико. Известен е като „бащата на атомната бомба“. След Втората световна война започва да води кампании за ограничаване на ядрените оръжия, международен контрол върху тях и спирането на ядрената надпревара със СССР. Неговите радикални политически убеждения създават суматоха в определени среди и кръгове и това довежда до процес срещу него през 1954 г., на който е обявен за заплаха за сигурността на държавата. Въпреки това той продължава своята работа като физик. Създава школата по теоретична физика в Калифорнийския университет в Бъркли. Около десетилетие по-късно президентът Джон Кенеди му връчва наградата „Енрико Ферми“ като жест на политическа реабилитация. На 9 октомври 1941 г., още преди САЩ до встъпят във Втората световна война, президентът Рузвелт одобрява ускорена програма за създаване на ядрено оръжие. През май 1942 г. председателят на Националния комитет за изследвания по отбраната (на английски: National Defense Research Committee) Джеймс Б. Конант, един от учителите на Опенхаймер в Харвард, му предлага да оглави в Бъркли група, която да се заеме с пресмятанията на бързи неутрони. Названието на неговата длъжност, „Coordinator of Rapid Rupture“ („координатор по бързия разпад“), намеква за използването на верижна реакция с бързи неутрони. По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия Робърт Опенхаймер (на английски: J. Robert Oppenheimer) е американски физик теоретик, известен най-вече като директор на Проекта „Манхатън“, свързан със създаването на първата атомна бомба в Лос Аламос, Ню Мексико. Известен е като „бащата на атомната бомба“. След Втората световна война започва да води кампании за ограничаване на ядрените оръжия, международен контрол върху тях и спирането на ядрената надпревара със СССР. Неговите радикални политически убеждения създават суматоха в определени среди и кръгове и това довежда до процес срещу него през 1954 г., на който е обявен за заплаха за сигурността на държавата. Въпреки това той продължава своята работа като физик. Създава школата по теоретична физика в Калифорнийския университет в Бъркли. Около десетилетие по-късно президентът Джон Кенеди му връчва наградата „Енрико Ферми“ като жест на политическа реабилитация. На 9 октомври 1941 г., още преди САЩ до встъпят във Втората световна война, президентът Рузвелт одобрява ускорена програма за създаване на ядрено оръжие. През май 1942 г. председателят на Националния комитет за изследвания по отбраната (на английски: National Defense Research Committee) Джеймс Б. Конант, един от учителите на Опенхаймер в Харвард, му предлага да оглави в Бъркли група, която да се заеме с пресмятанията на бързи неутрони. Названието на неговата длъжност, „Coordinator of Rapid Rupture“ („координатор по бързия разпад“), намеква за използването на верижна реакция с бързи неутрони. По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия Робърт Опенхаймер (на английски: J. Robert Oppenheimer) е американски физик теоретик, известен най-вече като директор на Проекта „Манхатън“, свързан със създаването на първата атомна бомба в Лос Аламос, Ню Мексико. Известен е като „бащата на атомната бомба“. След Втората световна война започва да води кампании за ограничаване на ядрените оръжия, международен контрол върху тях и спирането на ядрената надпревара със СССР. Неговите радикални политически убеждения създават суматоха в определени среди и кръгове и това довежда до процес срещу него през 1954 г., на който е обявен за заплаха за сигурността на държавата. Въпреки това той продължава своята работа като физик. Създава школата по теоретична физика в Калифорнийския университет в Бъркли. Около десетилетие по-късно президентът Джон Кенеди му връчва наградата „Енрико Ферми“ като жест на политическа реабилитация. На 9 октомври 1941 г., още преди САЩ до встъпят във Втората световна война, президентът Рузвелт одобрява ускорена програма за създаване на ядрено оръжие. През май 1942 г. председателят на Националния комитет за изследвания по отбраната (на английски: National Defense Research Committee) Джеймс Б. Конант, един от учителите на Опенхаймер в Харвард, му предлага да оглави в Бъркли група, която да се заеме с пресмятанията на бързи неутрони. Названието на неговата длъжност, „Coordinator of Rapid Rupture“ („координатор по бързия разпад“), намеква за използването на верижна реакция с бързи неутрони. По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия Робърт Опенхаймер (на английски: J. Robert Oppenheimer) е американски физик теоретик, известен най-вече като директор на Проекта „Манхатън“, свързан със създаването на първата атомна бомба в Лос Аламос, Ню Мексико. Известен е като „бащата на атомната бомба“. След Втората световна война започва да води кампании за ограничаване на ядрените оръжия, международен контрол върху тях и спирането на ядрената надпревара със СССР. Неговите радикални политически убеждения създават суматоха в определени среди и кръгове и това довежда до процес срещу него през 1954 г., на който е обявен за заплаха за сигурността на държавата. Въпреки това той продължава своята работа като физик. Създава школата по теоретична физика в Калифорнийския университет в Бъркли. Около десетилетие по-късно президентът Джон Кенеди му връчва наградата „Енрико Ферми“ като жест на политическа реабилитация. На 9 октомври 1941 г., още преди САЩ до встъпят във Втората световна война, президентът Рузвелт одобрява ускорена програма за създаване на ядрено оръжие. През май 1942 г. председателят на Националния комитет за изследвания по отбраната (на английски: National Defense Research Committee) Джеймс Б. Конант, един от учителите на Опенхаймер в Харвард, му предлага да оглави в Бъркли група, която да се заеме с пресмятанията на бързи неутрони. Названието на неговата длъжност, „Coordinator of Rapid Rupture“ („координатор по бързия разпад“), намеква за използването на верижна реакция с бързи неутрони. По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия Робърт Опенхаймер (на английски: J. Robert Oppenheimer) е американски физик теоретик, известен най-вече като директор на Проекта „Манхатън“, свързан със създаването на първата атомна бомба в Лос Аламос, Ню Мексико. Известен е като „бащата на атомната бомба“. След Втората световна война започва да води кампании за ограничаване на ядрените оръжия, международен контрол върху тях и спирането на ядрената надпревара със СССР. Неговите радикални политически убеждения създават суматоха в определени среди и кръгове и това довежда до процес срещу него през 1954 г., на който е обявен за заплаха за сигурността на държавата. Въпреки това той продължава своята работа като физик. Създава школата по теоретична физика в Калифорнийския университет в Бъркли. Около десетилетие по-късно президентът Джон Кенеди му връчва наградата „Енрико Ферми“ като жест на политическа реабилитация. На 9 октомври 1941 г., още преди САЩ до встъпят във Втората световна война, президентът Рузвелт одобрява ускорена програма за създаване на ядрено оръжие. През май 1942 г. председателят на Националния комитет за изследвания по отбраната (на английски: National Defense Research Committee) Джеймс Б. Конант, един от учителите на Опенхаймер в Харвард, му предлага да оглави в Бъркли група, която да се заеме с пресмятанията на бързи неутрони. Названието на неговата длъжност, „Coordinator of Rapid Rupture“ („координатор по бързия разпад“), намеква за използването на верижна реакция с бързи неутрони. По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия На 9 октомври 1941 г., още преди САЩ до встъпят във Втората световна война, президентът Рузвелт одобрява ускорена програма за създаване на ядрено оръжие. През май 1942 г. председателят на Националния комитет за изследвания по отбраната (на английски: National Defense Research Committee) Джеймс Б. Конант, един от учителите на Опенхаймер в Харвард, му предлага да оглави в Бъркли група, която да се заеме с пресмятанията на бързи неутрони. Названието на неговата длъжност, „Coordinator of Rapid Rupture“ („координатор по бързия разпад“), намеква за използването на верижна реакция с бързи неутрони. По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия Робърт Опенхаймер (на английски: J. Robert Oppenheimer) е американски физик теоретик, известен най-вече като директор на Проекта „Манхатън“, свързан със създаването на първата атомна бомба в Лос Аламос, Ню Мексико. Известен е като „бащата на атомната бомба“. След Втората световна война започва да води кампании за ограничаване на ядрените оръжия, международен контрол върху тях и спирането на ядрената надпревара със СССР. Неговите радикални политически убеждения създават суматоха в определени среди и кръгове и това довежда до процес срещу него през 1954 г., на който е обявен за заплаха за сигурността на държавата. Въпреки това той продължава своята работа като физик. Създава школата по теоретична физика в Калифорнийския университет в Бъркли. Около десетилетие по-късно президентът Джон Кенеди му връчва наградата „Енрико Ферми“ като жест на политическа реабилитация. На 9 октомври 1941 г., още преди САЩ до встъпят във Втората световна война, президентът Рузвелт одобрява ускорена програма за създаване на ядрено оръжие. През май 1942 г. председателят на Националния комитет за изследвания по отбраната (на английски: National Defense Research Committee) Джеймс Б. Конант, един от учителите на Опенхаймер в Харвард, му предлага да оглави в Бъркли група, която да се заеме с пресмятанията на бързи неутрони. Названието на неговата длъжност, „Coordinator of Rapid Rupture“ („координатор по бързия разпад“), намеква за използването на верижна реакция с бързи неутрони. По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия Робърт Опенхаймер (на английски: J. Robert Oppenheimer) е американски физик теоретик, известен най-вече като директор на Проекта „Манхатън“, свързан със създаването на първата атомна бомба в Лос Аламос, Ню Мексико. Известен е като „бащата на атомната бомба“. След Втората световна война започва да води кампании за ограничаване на ядрените оръжия, международен контрол върху тях и спирането на ядрената надпревара със СССР. Неговите радикални политически убеждения създават суматоха в определени среди и кръгове и това довежда до процес срещу него през 1954 г., на който е обявен за заплаха за сигурността на държавата. Въпреки това той продължава своята работа като физик. Създава школата по теоретична физика в Калифорнийския университет в Бъркли. Около десетилетие по-късно президентът Джон Кенеди му връчва наградата „Енрико Ферми“ като жест на политическа реабилитация. На 9 октомври 1941 г., още преди САЩ до встъпят във Втората световна война, президентът Рузвелт одобрява ускорена програма за създаване на ядрено оръжие. През май 1942 г. председателят на Националния комитет за изследвания по отбраната (на английски: National Defense Research Committee) Джеймс Б. Конант, един от учителите на Опенхаймер в Харвард, му предлага да оглави в Бъркли група, която да се заеме с пресмятанията на бързи неутрони. Названието на неговата длъжност, „Coordinator of Rapid Rupture“ („координатор по бързия разпад“), намеква за използването на верижна реакция с бързи неутрони. По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия На 9 октомври 1941 г., още преди САЩ до встъпят във Втората световна война, президентът Рузвелт одобрява ускорена програма за създаване на ядрено оръжие. През май 1942 г. председателят на Националния комитет за изследвания по отбраната (на английски: National Defense Research Committee) Джеймс Б. Конант, един от учителите на Опенхаймер в Харвард, му предлага да оглави в Бъркли група, която да се заеме с пресмятанията на бързи неутрони. Названието на неговата длъжност, „Coordinator of Rapid Rupture“ („координатор по бързия разпад“), намеква за използването на верижна реакция с бързи неутрони. По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия Робърт Опенхаймер (на английски: J. Robert Oppenheimer) е американски физик теоретик, известен най-вече като директор на Проекта „Манхатън“, свързан със създаването на първата атомна бомба в Лос Аламос, Ню Мексико. Известен е като „бащата на атомната бомба“. След Втората световна война започва да води кампании за ограничаване на ядрените оръжия, международен контрол върху тях и спирането на ядрената надпревара със СССР. Неговите радикални политически убеждения създават суматоха в определени среди и кръгове и това довежда до процес срещу него през 1954 г., на който е обявен за заплаха за сигурността на държавата. Въпреки това той продължава своята работа като физик. Създава школата по теоретична физика в Калифорнийския университет в Бъркли. Около десетилетие по-късно президентът Джон Кенеди му връчва наградата „Енрико Ферми“ като жест на политическа реабилитация. На 9 октомври 1941 г., още преди САЩ до встъпят във Втората световна война, президентът Рузвелт одобрява ускорена програма за създаване на ядрено оръжие. През май 1942 г. председателят на Националния комитет за изследвания по отбраната (на английски: National Defense Research Committee) Джеймс Б. Конант, един от учителите на Опенхаймер в Харвард, му предлага да оглави в Бъркли група, която да се заеме с пресмятанията на бързи неутрони. Названието на неговата длъжност, „Coordinator of Rapid Rupture“ („координатор по бързия разпад“), намеква за използването на верижна реакция с бързи неутрони. По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия Робърт Опенхаймер (на английски: J. Robert Oppenheimer) е американски физик теоретик, известен най-вече като директор на Проекта „Манхатън“, свързан със създаването на първата атомна бомба в Лос Аламос, Ню Мексико. Известен е като „бащата на атомната бомба“. След Втората световна война започва да води кампании за ограничаване на ядрените оръжия, международен контрол върху тях и спирането на ядрената надпревара със СССР. Неговите радикални политически убеждения създават суматоха в определени среди и кръгове и това довежда до процес срещу него през 1954 г., на който е обявен за заплаха за сигурността на държавата. Въпреки това той продължава своята работа като физик. Създава школата по теоретична физика в Калифорнийския университет в Бъркли. Около десетилетие по-късно президентът Джон Кенеди му връчва наградата „Енрико Ферми“ като жест на политическа реабилитация. На 9 октомври 1941 г., още преди САЩ до встъпят във Втората световна война, президентът Рузвелт одобрява ускорена програма за създаване на ядрено оръжие. През май 1942 г. председателят на Националния комитет за изследвания по отбраната (на английски: National Defense Research Committee) Джеймс Б. Конант, един от учителите на Опенхаймер в Харвард, му предлага да оглави в Бъркли група, която да се заеме с пресмятанията на бързи неутрони. Названието на неговата длъжност, „Coordinator of Rapid Rupture“ („координатор по бързия разпад“), намеква за използването на верижна реакция с бързи неутрони. По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия След Втората световна война започва да води кампании за ограничаване на ядрените оръжия, международен контрол върху тях и спирането на ядрената надпревара със СССР. Неговите радикални политически убеждения създават суматоха в определени среди и кръгове и това довежда до процес срещу него през 1954 г., на който е обявен за заплаха за сигурността на държавата. Въпреки това той продължава своята работа като физик. Създава школата по теоретична физика в Калифорнийския университет в Бъркли. Около десетилетие по-късно президентът Джон Кенеди му връчва наградата „Енрико Ферми“ като жест на политическа реабилитация. На 9 октомври 1941 г., още преди САЩ до встъпят във Втората световна война, президентът Рузвелт одобрява ускорена програма за създаване на ядрено оръжие. През май 1942 г. председателят на Националния комитет за изследвания по отбраната (на английски: National Defense Research Committee) Джеймс Б. Конант, един от учителите на Опенхаймер в Харвард, му предлага да оглави в Бъркли група, която да се заеме с пресмятанията на бързи неутрони. Названието на неговата длъжност, „Coordinator of Rapid Rupture“ („координатор по бързия разпад“), намеква за използването на верижна реакция с бързи неутрони. По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия Робърт Опенхаймер (на английски: J. Robert Oppenheimer) е американски физик теоретик, известен най-вече като директор на Проекта „Манхатън“, свързан със създаването на първата атомна бомба в Лос Аламос, Ню Мексико. Известен е като „бащата на атомната бомба“. След Втората световна война започва да води кампании за ограничаване на ядрените оръжия, международен контрол върху тях и спирането на ядрената надпревара със СССР. Неговите радикални политически убеждения създават суматоха в определени среди и кръгове и това довежда до процес срещу него през 1954 г., на който е обявен за заплаха за сигурността на държавата. Въпреки това той продължава своята работа като физик. Създава школата по теоретична физика в Калифорнийския университет в Бъркли. Около десетилетие по-късно президентът Джон Кенеди му връчва наградата „Енрико Ферми“ като жест на политическа реабилитация. На 9 октомври 1941 г., още преди САЩ до встъпят във Втората световна война, президентът Рузвелт одобрява ускорена програма за създаване на ядрено оръжие. През май 1942 г. председателят на Националния комитет за изследвания по отбраната (на английски: National Defense Research Committee) Джеймс Б. Конант, един от учителите на Опенхаймер в Харвард, му предлага да оглави в Бъркли група, която да се заеме с пресмятанията на бързи неутрони. Названието на неговата длъжност, „Coordinator of Rapid Rupture“ („координатор по бързия разпад“), намеква за използването на верижна реакция с бързи неутрони. По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия Робърт Опенхаймер (на английски: J. Robert Oppenheimer) е американски физик теоретик, известен най-вече като директор на Проекта „Манхатън“, свързан със създаването на първата атомна бомба в Лос Аламос, Ню Мексико. Известен е като „бащата на атомната бомба“. След Втората световна война започва да води кампании за ограничаване на ядрените оръжия, международен контрол върху тях и спирането на ядрената надпревара със СССР. Неговите радикални политически убеждения създават суматоха в определени среди и кръгове и това довежда до процес срещу него през 1954 г., на който е обявен за заплаха за сигурността на държавата. Въпреки това той продължава своята работа като физик. Създава школата по теоретична физика в Калифорнийския университет в Бъркли. Около десетилетие по-късно президентът Джон Кенеди му връчва наградата „Енрико Ферми“ като жест на политическа реабилитация. На 9 октомври 1941 г., още преди САЩ до встъпят във Втората световна война, президентът Рузвелт одобрява ускорена програма за създаване на ядрено оръжие. През май 1942 г. председателят на Националния комитет за изследвания по отбраната (на английски: National Defense Research Committee) Джеймс Б. Конант, един от учителите на Опенхаймер в Харвард, му предлага да оглави в Бъркли група, която да се заеме с пресмятанията на бързи неутрони. Названието на неговата длъжност, „Coordinator of Rapid Rupture“ („координатор по бързия разпад“), намеква за използването на верижна реакция с бързи неутрони. По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия След Втората световна война започва да води кампании за ограничаване на ядрените оръжия, международен контрол върху тях и спирането на ядрената надпревара със СССР. Неговите радикални политически убеждения създават суматоха в определени среди и кръгове и това довежда до процес срещу него през 1954 г., на който е обявен за заплаха за сигурността на държавата. Въпреки това той продължава своята работа като физик. Създава школата по теоретична физика в Калифорнийския университет в Бъркли. Около десетилетие по-късно президентът Джон Кенеди му връчва наградата „Енрико Ферми“ като жест на политическа реабилитация. На 9 октомври 1941 г., още преди САЩ до встъпят във Втората световна война, президентът Рузвелт одобрява ускорена програма за създаване на ядрено оръжие. През май 1942 г. председателят на Националния комитет за изследвания по отбраната (на английски: National Defense Research Committee) Джеймс Б. Конант, един от учителите на Опенхаймер в Харвард, му предлага да оглави в Бъркли група, която да се заеме с пресмятанията на бързи неутрони. Названието на неговата длъжност, „Coordinator of Rapid Rupture“ („координатор по бързия разпад“), намеква за използването на верижна реакция с бързи неутрони. По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия Робърт Опенхаймер (на английски: J. Robert Oppenheimer) е американски физик теоретик, известен най-вече като директор на Проекта „Манхатън“, свързан със създаването на първата атомна бомба в Лос Аламос, Ню Мексико. Известен е като „бащата на атомната бомба“. След Втората световна война започва да води кампании за ограничаване на ядрените оръжия, международен контрол върху тях и спирането на ядрената надпревара със СССР. Неговите радикални политически убеждения създават суматоха в определени среди и кръгове и това довежда до процес срещу него през 1954 г., на който е обявен за заплаха за сигурността на държавата. Въпреки това той продължава своята работа като физик. Създава школата по теоретична физика в Калифорнийския университет в Бъркли. Около десетилетие по-късно президентът Джон Кенеди му връчва наградата „Енрико Ферми“ като жест на политическа реабилитация. На 9 октомври 1941 г., още преди САЩ до встъпят във Втората световна война, президентът Рузвелт одобрява ускорена програма за създаване на ядрено оръжие. През май 1942 г. председателят на Националния комитет за изследвания по отбраната (на английски: National Defense Research Committee) Джеймс Б. Конант, един от учителите на Опенхаймер в Харвард, му предлага да оглави в Бъркли група, която да се заеме с пресмятанията на бързи неутрони. Названието на неговата длъжност, „Coordinator of Rapid Rupture“ („координатор по бързия разпад“), намеква за използването на верижна реакция с бързи неутрони. По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия Робърт Опенхаймер (на английски: J. Robert Oppenheimer) е американски физик теоретик, известен най-вече като директор на Проекта „Манхатън“, свързан със създаването на първата атомна бомба в Лос Аламос, Ню Мексико. Известен е като „бащата на атомната бомба“. След Втората световна война започва да води кампании за ограничаване на ядрените оръжия, международен контрол върху тях и спирането на ядрената надпревара със СССР. Неговите радикални политически убеждения създават суматоха в определени среди и кръгове и това довежда до процес срещу него през 1954 г., на който е обявен за заплаха за сигурността на държавата. Въпреки това той продължава своята работа като физик. Създава школата по теоретична физика в Калифорнийския университет в Бъркли. Около десетилетие по-късно президентът Джон Кенеди му връчва наградата „Енрико Ферми“ като жест на политическа реабилитация. На 9 октомври 1941 г., още преди САЩ до встъпят във Втората световна война, президентът Рузвелт одобрява ускорена програма за създаване на ядрено оръжие. През май 1942 г. председателят на Националния комитет за изследвания по отбраната (на английски: National Defense Research Committee) Джеймс Б. Конант, един от учителите на Опенхаймер в Харвард, му предлага да оглави в Бъркли група, която да се заеме с пресмятанията на бързи неутрони. Названието на неговата длъжност, „Coordinator of Rapid Rupture“ („координатор по бързия разпад“), намеква за използването на верижна реакция с бързи неутрони. По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия След Втората световна война започва да води кампании за ограничаване на ядрените оръжия, международен контрол върху тях и спирането на ядрената надпревара със СССР. Неговите радикални политически убеждения създават суматоха в определени среди и кръгове и това довежда до процес срещу него през 1954 г., на който е обявен за заплаха за сигурността на държавата. Въпреки това той продължава своята работа като физик. Създава школата по теоретична физика в Калифорнийския университет в Бъркли. Около десетилетие по-късно президентът Джон Кенеди му връчва наградата „Енрико Ферми“ като жест на политическа реабилитация. На 9 октомври 1941 г., още преди САЩ до встъпят във Втората световна война, президентът Рузвелт одобрява ускорена програма за създаване на ядрено оръжие. През май 1942 г. председателят на Националния комитет за изследвания по отбраната (на английски: National Defense Research Committee) Джеймс Б. Конант, един от учителите на Опенхаймер в Харвард, му предлага да оглави в Бъркли група, която да се заеме с пресмятанията на бързи неутрони. Названието на неговата длъжност, „Coordinator of Rapid Rupture“ („координатор по бързия разпад“), намеква за използването на верижна реакция с бързи неутрони. По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия Робърт Опенхаймер (на английски: J. Robert Oppenheimer) е американски физик теоретик, известен най-вече като директор на Проекта „Манхатън“, свързан със създаването на първата атомна бомба в Лос Аламос, Ню Мексико. Известен е като „бащата на атомната бомба“. След Втората световна война започва да води кампании за ограничаване на ядрените оръжия, международен контрол върху тях и спирането на ядрената надпревара със СССР. Неговите радикални политически убеждения създават суматоха в определени среди и кръгове и това довежда до процес срещу него през 1954 г., на който е обявен за заплаха за сигурността на държавата. Въпреки това той продължава своята работа като физик. Създава школата по теоретична физика в Калифорнийския университет в Бъркли. Около десетилетие по-късно президентът Джон Кенеди му връчва наградата „Енрико Ферми“ като жест на политическа реабилитация. На 9 октомври 1941 г., още преди САЩ до встъпят във Втората световна война, президентът Рузвелт одобрява ускорена програма за създаване на ядрено оръжие. През май 1942 г. председателят на Националния комитет за изследвания по отбраната (на английски: National Defense Research Committee) Джеймс Б. Конант, един от учителите на Опенхаймер в Харвард, му предлага да оглави в Бъркли група, която да се заеме с пресмятанията на бързи неутрони. Названието на неговата длъжност, „Coordinator of Rapid Rupture“ („координатор по бързия разпад“), намеква за използването на верижна реакция с бързи неутрони. По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия Робърт Опенхаймер (на английски: J. Robert Oppenheimer) е американски физик теоретик, известен най-вече като директор на Проекта „Манхатън“, свързан със създаването на първата атомна бомба в Лос Аламос, Ню Мексико. Известен е като „бащата на атомната бомба“. След Втората световна война започва да води кампании за ограничаване на ядрените оръжия, международен контрол върху тях и спирането на ядрената надпревара със СССР. Неговите радикални политически убеждения създават суматоха в определени среди и кръгове и това довежда до процес срещу него през 1954 г., на който е обявен за заплаха за сигурността на държавата. Въпреки това той продължава своята работа като физик. Създава школата по теоретична физика в Калифорнийския университет в Бъркли. Около десетилетие по-късно президентът Джон Кенеди му връчва наградата „Енрико Ферми“ като жест на политическа реабилитация. На 9 октомври 1941 г., още преди САЩ до встъпят във Втората световна война, президентът Рузвелт одобрява ускорена програма за създаване на ядрено оръжие. През май 1942 г. председателят на Националния комитет за изследвания по отбраната (на английски: National Defense Research Committee) Джеймс Б. Конант, един от учителите на Опенхаймер в Харвард, му предлага да оглави в Бъркли група, която да се заеме с пресмятанията на бързи неутрони. Названието на неговата длъжност, „Coordinator of Rapid Rupture“ („координатор по бързия разпад“), намеква за използването на верижна реакция с бързи неутрони. По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия След Втората световна война започва да води кампании за ограничаване на ядрените оръжия, международен контрол върху тях и спирането на ядрената надпревара със СССР. Неговите радикални политически убеждения създават суматоха в определени среди и кръгове и това довежда до процес срещу него през 1954 г., на който е обявен за заплаха за сигурността на държавата. Въпреки това той продължава своята работа като физик. Създава школата по теоретична физика в Калифорнийския университет в Бъркли. Около десетилетие по-късно президентът Джон Кенеди му връчва наградата „Енрико Ферми“ като жест на политическа реабилитация. На 9 октомври 1941 г., още преди САЩ до встъпят във Втората световна война, президентът Рузвелт одобрява ускорена програма за създаване на ядрено оръжие. През май 1942 г. председателят на Националния комитет за изследвания по отбраната (на английски: National Defense Research Committee) Джеймс Б. Конант, един от учителите на Опенхаймер в Харвард, му предлага да оглави в Бъркли група, която да се заеме с пресмятанията на бързи неутрони. Названието на неговата длъжност, „Coordinator of Rapid Rupture“ („координатор по бързия разпад“), намеква за използването на верижна реакция с бързи неутрони. По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия Робърт Опенхаймер (на английски: J. Robert Oppenheimer) е американски физик теоретик, известен най-вече като директор на Проекта „Манхатън“, свързан със създаването на първата атомна бомба в Лос Аламос, Ню Мексико. Известен е като „бащата на атомната бомба“. След Втората световна война започва да води кампании за ограничаване на ядрените оръжия, международен контрол върху тях и спирането на ядрената надпревара със СССР. Неговите радикални политически убеждения създават суматоха в определени среди и кръгове и това довежда до процес срещу него през 1954 г., на който е обявен за заплаха за сигурността на държавата. Въпреки това той продължава своята работа като физик. Създава школата по теоретична физика в Калифорнийския университет в Бъркли. Около десетилетие по-късно президентът Джон Кенеди му връчва наградата „Енрико Ферми“ като жест на политическа реабилитация. На 9 октомври 1941 г., още преди САЩ до встъпят във Втората световна война, президентът Рузвелт одобрява ускорена програма за създаване на ядрено оръжие. През май 1942 г. председателят на Националния комитет за изследвания по отбраната (на английски: National Defense Research Committee) Джеймс Б. Конант, един от учителите на Опенхаймер в Харвард, му предлага да оглави в Бъркли група, която да се заеме с пресмятанията на бързи неутрони. Названието на неговата длъжност, „Coordinator of Rapid Rupture“ („координатор по бързия разпад“), намеква за използването на верижна реакция с бързи неутрони. По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия Робърт Опенхаймер (на английски: J. Robert Oppenheimer) е американски физик теоретик, известен най-вече като директор на Проекта „Манхатън“, свързан със създаването на първата атомна бомба в Лос Аламос, Ню Мексико. Известен е като „бащата на атомната бомба“. След Втората световна война започва да води кампании за ограничаване на ядрените оръжия, международен контрол върху тях и спирането на ядрената надпревара със СССР. Неговите радикални политически убеждения създават суматоха в определени среди и кръгове и това довежда до процес срещу него през 1954 г., на който е обявен за заплаха за сигурността на държавата. Въпреки това той продължава своята работа като физик. Създава школата по теоретична физика в Калифорнийския университет в Бъркли. Около десетилетие по-късно президентът Джон Кенеди му връчва наградата „Енрико Ферми“ като жест на политическа реабилитация. На 9 октомври 1941 г., още преди САЩ до встъпят във Втората световна война, президентът Рузвелт одобрява ускорена програма за създаване на ядрено оръжие. През май 1942 г. председателят на Националния комитет за изследвания по отбраната (на английски: National Defense Research Committee) Джеймс Б. Конант, един от учителите на Опенхаймер в Харвард, му предлага да оглави в Бъркли група, която да се заеме с пресмятанията на бързи неутрони. Названието на неговата длъжност, „Coordinator of Rapid Rupture“ („координатор по бързия разпад“), намеква за използването на верижна реакция с бързи неутрони. По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия След Втората световна война започва да води кампании за ограничаване на ядрените оръжия, международен контрол върху тях и спирането на ядрената надпревара със СССР. Неговите радикални политически убеждения създават суматоха в определени среди и кръгове и това довежда до процес срещу него през 1954 г., на който е обявен за заплаха за сигурността на държавата. Въпреки това той продължава своята работа като физик. Създава школата по теоретична физика в Калифорнийския университет в Бъркли. Около десетилетие по-късно президентът Джон Кенеди му връчва наградата „Енрико Ферми“ като жест на политическа реабилитация. На 9 октомври 1941 г., още преди САЩ до встъпят във Втората световна война, президентът Рузвелт одобрява ускорена програма за създаване на ядрено оръжие. През май 1942 г. председателят на Националния комитет за изследвания по отбраната (на английски: National Defense Research Committee) Джеймс Б. Конант, един от учителите на Опенхаймер в Харвард, му предлага да оглави в Бъркли група, която да се заеме с пресмятанията на бързи неутрони. Названието на неговата длъжност, „Coordinator of Rapid Rupture“ („координатор по бързия разпад“), намеква за използването на верижна реакция с бързи неутрони. По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия Робърт Опенхаймер (на английски: J. Robert Oppenheimer) е американски физик теоретик, известен най-вече като директор на Проекта „Манхатън“, свързан със създаването на първата атомна бомба в Лос Аламос, Ню Мексико. Известен е като „бащата на атомната бомба“. След Втората световна война започва да води кампании за ограничаване на ядрените оръжия, международен контрол върху тях и спирането на ядрената надпревара със СССР. Неговите радикални политически убеждения създават суматоха в определени среди и кръгове и това довежда до процес срещу него през 1954 г., на който е обявен за заплаха за сигурността на държавата. Въпреки това той продължава своята работа като физик. Създава школата по теоретична физика в Калифорнийския университет в Бъркли. Около десетилетие по-късно президентът Джон Кенеди му връчва наградата „Енрико Ферми“ като жест на политическа реабилитация. На 9 октомври 1941 г., още преди САЩ до встъпят във Втората световна война, президентът Рузвелт одобрява ускорена програма за създаване на ядрено оръжие. През май 1942 г. председателят на Националния комитет за изследвания по отбраната (на английски: National Defense Research Committee) Джеймс Б. Конант, един от учителите на Опенхаймер в Харвард, му предлага да оглави в Бъркли група, която да се заеме с пресмятанията на бързи неутрони. Названието на неговата длъжност, „Coordinator of Rapid Rupture“ („координатор по бързия разпад“), намеква за използването на верижна реакция с бързи неутрони. По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия Робърт Опенхаймер (на английски: J. Robert Oppenheimer) е американски физик теоретик, известен най-вече като директор на Проекта „Манхатън“, свързан със създаването на първата атомна бомба в Лос Аламос, Ню Мексико. Известен е като „бащата на атомната бомба“. След Втората световна война започва да води кампании за ограничаване на ядрените оръжия, международен контрол върху тях и спирането на ядрената надпревара със СССР. Неговите радикални политически убеждения създават суматоха в определени среди и кръгове и това довежда до процес срещу него през 1954 г., на който е обявен за заплаха за сигурността на държавата. Въпреки това той продължава своята работа като физик. Създава школата по теоретична физика в Калифорнийския университет в Бъркли. Около десетилетие по-късно президентът Джон Кенеди му връчва наградата „Енрико Ферми“ като жест на политическа реабилитация. На 9 октомври 1941 г., още преди САЩ до встъпят във Втората световна война, президентът Рузвелт одобрява ускорена програма за създаване на ядрено оръжие. През май 1942 г. председателят на Националния комитет за изследвания по отбраната (на английски: National Defense Research Committee) Джеймс Б. Конант, един от учителите на Опенхаймер в Харвард, му предлага да оглави в Бъркли група, която да се заеме с пресмятанията на бързи неутрони. Названието на неговата длъжност, „Coordinator of Rapid Rupture“ („координатор по бързия разпад“), намеква за използването на верижна реакция с бързи неутрони. По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия На 9 октомври 1941 г., още преди САЩ до встъпят във Втората световна война, президентът Рузвелт одобрява ускорена програма за създаване на ядрено оръжие. През май 1942 г. председателят на Националния комитет за изследвания по отбраната (на английски: National Defense Research Committee) Джеймс Б. Конант, един от учителите на Опенхаймер в Харвард, му предлага да оглави в Бъркли група, която да се заеме с пресмятанията на бързи неутрони. Названието на неговата длъжност, „Coordinator of Rapid Rupture“ („координатор по бързия разпад“), намеква за използването на верижна реакция с бързи неутрони. По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия След Втората световна война започва да води кампании за ограничаване на ядрените оръжия, международен контрол върху тях и спирането на ядрената надпревара със СССР. Неговите радикални политически убеждения създават суматоха в определени среди и кръгове и това довежда до процес срещу него през 1954 г., на който е обявен за заплаха за сигурността на държавата. Въпреки това той продължава своята работа като физик. Създава школата по теоретична физика в Калифорнийския университет в Бъркли. Около десетилетие по-късно президентът Джон Кенеди му връчва наградата „Енрико Ферми“ като жест на политическа реабилитация. На 9 октомври 1941 г., още преди САЩ до встъпят във Втората световна война, президентът Рузвелт одобрява ускорена програма за създаване на ядрено оръжие. През май 1942 г. председателят на Националния комитет за изследвания по отбраната (на английски: National Defense Research Committee) Джеймс Б. Конант, един от учителите на Опенхаймер в Харвард, му предлага да оглави в Бъркли група, която да се заеме с пресмятанията на бързи неутрони. Названието на неговата длъжност, „Coordinator of Rapid Rupture“ („координатор по бързия разпад“), намеква за използването на верижна реакция с бързи неутрони. По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия Робърт Опенхаймер (на английски: J. Robert Oppenheimer) е американски физик теоретик, известен най-вече като директор на Проекта „Манхатън“, свързан със създаването на първата атомна бомба в Лос Аламос, Ню Мексико. Известен е като „бащата на атомната бомба“. След Втората световна война започва да води кампании за ограничаване на ядрените оръжия, международен контрол върху тях и спирането на ядрената надпревара със СССР. Неговите радикални политически убеждения създават суматоха в определени среди и кръгове и това довежда до процес срещу него през 1954 г., на който е обявен за заплаха за сигурността на държавата. Въпреки това той продължава своята работа като физик. Създава школата по теоретична физика в Калифорнийския университет в Бъркли. Около десетилетие по-късно президентът Джон Кенеди му връчва наградата „Енрико Ферми“ като жест на политическа реабилитация. На 9 октомври 1941 г., още преди САЩ до встъпят във Втората световна война, президентът Рузвелт одобрява ускорена програма за създаване на ядрено оръжие. През май 1942 г. председателят на Националния комитет за изследвания по отбраната (на английски: National Defense Research Committee) Джеймс Б. Конант, един от учителите на Опенхаймер в Харвард, му предлага да оглави в Бъркли група, която да се заеме с пресмятанията на бързи неутрони. Названието на неговата длъжност, „Coordinator of Rapid Rupture“ („координатор по бързия разпад“), намеква за използването на верижна реакция с бързи неутрони. По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия Робърт Опенхаймер (на английски: J. Robert Oppenheimer) е американски физик теоретик, известен най-вече като директор на Проекта „Манхатън“, свързан със създаването на първата атомна бомба в Лос Аламос, Ню Мексико. Известен е като „бащата на атомната бомба“. След Втората световна война започва да води кампании за ограничаване на ядрените оръжия, международен контрол върху тях и спирането на ядрената надпревара със СССР. Неговите радикални политически убеждения създават суматоха в определени среди и кръгове и това довежда до процес срещу него през 1954 г., на който е обявен за заплаха за сигурността на държавата. Въпреки това той продължава своята работа като физик. Създава школата по теоретична физика в Калифорнийския университет в Бъркли. Около десетилетие по-късно президентът Джон Кенеди му връчва наградата „Енрико Ферми“ като жест на политическа реабилитация. На 9 октомври 1941 г., още преди САЩ до встъпят във Втората световна война, президентът Рузвелт одобрява ускорена програма за създаване на ядрено оръжие. През май 1942 г. председателят на Националния комитет за изследвания по отбраната (на английски: National Defense Research Committee) Джеймс Б. Конант, един от учителите на Опенхаймер в Харвард, му предлага да оглави в Бъркли група, която да се заеме с пресмятанията на бързи неутрони. Названието на неговата длъжност, „Coordinator of Rapid Rupture“ („координатор по бързия разпад“), намеква за използването на верижна реакция с бързи неутрони. По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия На 9 октомври 1941 г., още преди САЩ до встъпят във Втората световна война, президентът Рузвелт одобрява ускорена програма за създаване на ядрено оръжие. През май 1942 г. председателят на Националния комитет за изследвания по отбраната (на английски: National Defense Research Committee) Джеймс Б. Конант, един от учителите на Опенхаймер в Харвард, му предлага да оглави в Бъркли група, която да се заеме с пресмятанията на бързи неутрони. Названието на неговата длъжност, „Coordinator of Rapid Rupture“ („координатор по бързия разпад“), намеква за използването на верижна реакция с бързи неутрони. По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия След Втората световна война започва да води кампании за ограничаване на ядрените оръжия, международен контрол върху тях и спирането на ядрената надпревара със СССР. Неговите радикални политически убеждения създават суматоха в определени среди и кръгове и това довежда до процес срещу него през 1954 г., на който е обявен за заплаха за сигурността на държавата. Въпреки това той продължава своята работа като физик. Създава школата по теоретична физика в Калифорнийския университет в Бъркли. Около десетилетие по-късно президентът Джон Кенеди му връчва наградата „Енрико Ферми“ като жест на политическа реабилитация. На 9 октомври 1941 г., още преди САЩ до встъпят във Втората световна война, президентът Рузвелт одобрява ускорена програма за създаване на ядрено оръжие. През май 1942 г. председателят на Националния комитет за изследвания по отбраната (на английски: National Defense Research Committee) Джеймс Б. Конант, един от учителите на Опенхаймер в Харвард, му предлага да оглави в Бъркли група, която да се заеме с пресмятанията на бързи неутрони. Названието на неговата длъжност, „Coordinator of Rapid Rupture“ („координатор по бързия разпад“), намеква за използването на верижна реакция с бързи неутрони. По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия Робърт Опенхаймер (на английски: J. Robert Oppenheimer) е американски физик теоретик, известен най-вече като директор на Проекта „Манхатън“, свързан със създаването на първата атомна бомба в Лос Аламос, Ню Мексико. Известен е като „бащата на атомната бомба“. След Втората световна война започва да води кампании за ограничаване на ядрените оръжия, международен контрол върху тях и спирането на ядрената надпревара със СССР. Неговите радикални политически убеждения създават суматоха в определени среди и кръгове и това довежда до процес срещу него през 1954 г., на който е обявен за заплаха за сигурността на държавата. Въпреки това той продължава своята работа като физик. Създава школата по теоретична физика в Калифорнийския университет в Бъркли. Около десетилетие по-късно президентът Джон Кенеди му връчва наградата „Енрико Ферми“ като жест на политическа реабилитация. На 9 октомври 1941 г., още преди САЩ до встъпят във Втората световна война, президентът Рузвелт одобрява ускорена програма за създаване на ядрено оръжие. През май 1942 г. председателят на Националния комитет за изследвания по отбраната (на английски: National Defense Research Committee) Джеймс Б. Конант, един от учителите на Опенхаймер в Харвард, му предлага да оглави в Бъркли група, която да се заеме с пресмятанията на бързи неутрони. Названието на неговата длъжност, „Coordinator of Rapid Rupture“ („координатор по бързия разпад“), намеква за използването на верижна реакция с бързи неутрони. По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия Робърт Опенхаймер (на английски: J. Robert Oppenheimer) е американски физик теоретик, известен най-вече като директор на Проекта „Манхатън“, свързан със създаването на първата атомна бомба в Лос Аламос, Ню Мексико. Известен е като „бащата на атомната бомба“. След Втората световна война започва да води кампании за ограничаване на ядрените оръжия, международен контрол върху тях и спирането на ядрената надпревара със СССР. Неговите радикални политически убеждения създават суматоха в определени среди и кръгове и това довежда до процес срещу него през 1954 г., на който е обявен за заплаха за сигурността на държавата. Въпреки това той продължава своята работа като физик. Създава школата по теоретична физика в Калифорнийския университет в Бъркли. Около десетилетие по-късно президентът Джон Кенеди му връчва наградата „Енрико Ферми“ като жест на политическа реабилитация. На 9 октомври 1941 г., още преди САЩ до встъпят във Втората световна война, президентът Рузвелт одобрява ускорена програма за създаване на ядрено оръжие. През май 1942 г. председателят на Националния комитет за изследвания по отбраната (на английски: National Defense Research Committee) Джеймс Б. Конант, един от учителите на Опенхаймер в Харвард, му предлага да оглави в Бъркли група, която да се заеме с пресмятанията на бързи неутрони. Названието на неговата длъжност, „Coordinator of Rapid Rupture“ („координатор по бързия разпад“), намеква за използването на верижна реакция с бързи неутрони. По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия На 9 октомври 1941 г., още преди САЩ до встъпят във Втората световна война, президентът Рузвелт одобрява ускорена програма за създаване на ядрено оръжие. През май 1942 г. председателят на Националния комитет за изследвания по отбраната (на английски: National Defense Research Committee) Джеймс Б. Конант, един от учителите на Опенхаймер в Харвард, му предлага да оглави в Бъркли група, която да се заеме с пресмятанията на бързи неутрони. Названието на неговата длъжност, „Coordinator of Rapid Rupture“ („координатор по бързия разпад“), намеква за използването на верижна реакция с бързи неутрони. По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия След Втората световна война започва да води кампании за ограничаване на ядрените оръжия, международен контрол върху тях и спирането на ядрената надпревара със СССР. Неговите радикални политически убеждения създават суматоха в определени среди и кръгове и това довежда до процес срещу него през 1954 г., на който е обявен за заплаха за сигурността на държавата. Въпреки това той продължава своята работа като физик. Създава школата по теоретична физика в Калифорнийския университет в Бъркли. Около десетилетие по-късно президентът Джон Кенеди му връчва наградата „Енрико Ферми“ като жест на политическа реабилитация. На 9 октомври 1941 г., още преди САЩ до встъпят във Втората световна война, президентът Рузвелт одобрява ускорена програма за създаване на ядрено оръжие. През май 1942 г. председателят на Националния комитет за изследвания по отбраната (на английски: National Defense Research Committee) Джеймс Б. Конант, един от учителите на Опенхаймер в Харвард, му предлага да оглави в Бъркли група, която да се заеме с пресмятанията на бързи неутрони. Названието на неговата длъжност, „Coordinator of Rapid Rupture“ („координатор по бързия разпад“), намеква за използването на верижна реакция с бързи неутрони. По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия Робърт Опенхаймер (на английски: J. Robert Oppenheimer) е американски физик теоретик, известен най-вече като директор на Проекта „Манхатън“, свързан със създаването на първата атомна бомба в Лос Аламос, Ню Мексико. Известен е като „бащата на атомната бомба“. След Втората световна война започва да води кампании за ограничаване на ядрените оръжия, международен контрол върху тях и спирането на ядрената надпревара със СССР. Неговите радикални политически убеждения създават суматоха в определени среди и кръгове и това довежда до процес срещу него през 1954 г., на който е обявен за заплаха за сигурността на държавата. Въпреки това той продължава своята работа като физик. Създава школата по теоретична физика в Калифорнийския университет в Бъркли. Около десетилетие по-късно президентът Джон Кенеди му връчва наградата „Енрико Ферми“ като жест на политическа реабилитация. На 9 октомври 1941 г., още преди САЩ до встъпят във Втората световна война, президентът Рузвелт одобрява ускорена програма за създаване на ядрено оръжие. През май 1942 г. председателят на Националния комитет за изследвания по отбраната (на английски: National Defense Research Committee) Джеймс Б. Конант, един от учителите на Опенхаймер в Харвард, му предлага да оглави в Бъркли група, която да се заеме с пресмятанията на бързи неутрони. Названието на неговата длъжност, „Coordinator of Rapid Rupture“ („координатор по бързия разпад“), намеква за използването на верижна реакция с бързи неутрони. По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия Робърт Опенхаймер (на английски: J. Robert Oppenheimer) е американски физик теоретик, известен най-вече като директор на Проекта „Манхатън“, свързан със създаването на първата атомна бомба в Лос Аламос, Ню Мексико. Известен е като „бащата на атомната бомба“. След Втората световна война започва да води кампании за ограничаване на ядрените оръжия, международен контрол върху тях и спирането на ядрената надпревара със СССР. Неговите радикални политически убеждения създават суматоха в определени среди и кръгове и това довежда до процес срещу него през 1954 г., на който е обявен за заплаха за сигурността на държавата. Въпреки това той продължава своята работа като физик. Създава школата по теоретична физика в Калифорнийския университет в Бъркли. Около десетилетие по-късно президентът Джон Кенеди му връчва наградата „Енрико Ферми“ като жест на политическа реабилитация. На 9 октомври 1941 г., още преди САЩ до встъпят във Втората световна война, президентът Рузвелт одобрява ускорена програма за създаване на ядрено оръжие. През май 1942 г. председателят на Националния комитет за изследвания по отбраната (на английски: National Defense Research Committee) Джеймс Б. Конант, един от учителите на Опенхаймер в Харвард, му предлага да оглави в Бъркли група, която да се заеме с пресмятанията на бързи неутрони. Названието на неговата длъжност, „Coordinator of Rapid Rupture“ („координатор по бързия разпад“), намеква за използването на верижна реакция с бързи неутрони. По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия На 9 октомври 1941 г., още преди САЩ до встъпят във Втората световна война, президентът Рузвелт одобрява ускорена програма за създаване на ядрено оръжие. През май 1942 г. председателят на Националния комитет за изследвания по отбраната (на английски: National Defense Research Committee) Джеймс Б. Конант, един от учителите на Опенхаймер в Харвард, му предлага да оглави в Бъркли група, която да се заеме с пресмятанията на бързи неутрони. Названието на неговата длъжност, „Coordinator of Rapid Rupture“ („координатор по бързия разпад“), намеква за използването на верижна реакция с бързи неутрони. По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия След Втората световна война започва да води кампании за ограничаване на ядрените оръжия, международен контрол върху тях и спирането на ядрената надпревара със СССР. Неговите радикални политически убеждения създават суматоха в определени среди и кръгове и това довежда до процес срещу него през 1954 г., на който е обявен за заплаха за сигурността на държавата. Въпреки това той продължава своята работа като физик. Създава школата по теоретична физика в Калифорнийския университет в Бъркли. Около десетилетие по-късно президентът Джон Кенеди му връчва наградата „Енрико Ферми“ като жест на политическа реабилитация. На 9 октомври 1941 г., още преди САЩ до встъпят във Втората световна война, президентът Рузвелт одобрява ускорена програма за създаване на ядрено оръжие. През май 1942 г. председателят на Националния комитет за изследвания по отбраната (на английски: National Defense Research Committee) Джеймс Б. Конант, един от учителите на Опенхаймер в Харвард, му предлага да оглави в Бъркли група, която да се заеме с пресмятанията на бързи неутрони. Названието на неговата длъжност, „Coordinator of Rapid Rupture“ („координатор по бързия разпад“), намеква за използването на верижна реакция с бързи неутрони. По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия Робърт Опенхаймер (на английски: J. Robert Oppenheimer) е американски физик теоретик, известен най-вече като директор на Проекта „Манхатън“, свързан със създаването на първата атомна бомба в Лос Аламос, Ню Мексико. Известен е като „бащата на атомната бомба“. След Втората световна война започва да води кампании за ограничаване на ядрените оръжия, международен контрол върху тях и спирането на ядрената надпревара със СССР. Неговите радикални политически убеждения създават суматоха в определени среди и кръгове и това довежда до процес срещу него през 1954 г., на който е обявен за заплаха за сигурността на държавата. Въпреки това той продължава своята работа като физик. Създава школата по теоретична физика в Калифорнийския университет в Бъркли. Около десетилетие по-късно президентът Джон Кенеди му връчва наградата „Енрико Ферми“ като жест на политическа реабилитация. На 9 октомври 1941 г., още преди САЩ до встъпят във Втората световна война, президентът Рузвелт одобрява ускорена програма за създаване на ядрено оръжие. През май 1942 г. председателят на Националния комитет за изследвания по отбраната (на английски: National Defense Research Committee) Джеймс Б. Конант, един от учителите на Опенхаймер в Харвард, му предлага да оглави в Бъркли група, която да се заеме с пресмятанията на бързи неутрони. Названието на неговата длъжност, „Coordinator of Rapid Rupture“ („координатор по бързия разпад“), намеква за използването на верижна реакция с бързи неутрони. По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия Робърт Опенхаймер (на английски: J. Robert Oppenheimer) е американски физик теоретик, известен най-вече като директор на Проекта „Манхатън“, свързан със създаването на първата атомна бомба в Лос Аламос, Ню Мексико. Известен е като „бащата на атомната бомба“. След Втората световна война започва да води кампании за ограничаване на ядрените оръжия, международен контрол върху тях и спирането на ядрената надпревара със СССР. Неговите радикални политически убеждения създават суматоха в определени среди и кръгове и това довежда до процес срещу него през 1954 г., на който е обявен за заплаха за сигурността на държавата. Въпреки това той продължава своята работа като физик. Създава школата по теоретична физика в Калифорнийския университет в Бъркли. Около десетилетие по-късно президентът Джон Кенеди му връчва наградата „Енрико Ферми“ като жест на политическа реабилитация. На 9 октомври 1941 г., още преди САЩ до встъпят във Втората световна война, президентът Рузвелт одобрява ускорена програма за създаване на ядрено оръжие. През май 1942 г. председателят на Националния комитет за изследвания по отбраната (на английски: National Defense Research Committee) Джеймс Б. Конант, един от учителите на Опенхаймер в Харвард, му предлага да оглави в Бъркли група, която да се заеме с пресмятанията на бързи неутрони. Названието на неговата длъжност, „Coordinator of Rapid Rupture“ („координатор по бързия разпад“), намеква за използването на верижна реакция с бързи неутрони. По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия На 9 октомври 1941 г., още преди САЩ до встъпят във Втората световна война, президентът Рузвелт одобрява ускорена програма за създаване на ядрено оръжие. През май 1942 г. председателят на Националния комитет за изследвания по отбраната (на английски: National Defense Research Committee) Джеймс Б. Конант, един от учителите на Опенхаймер в Харвард, му предлага да оглави в Бъркли група, която да се заеме с пресмятанията на бързи неутрони. Названието на неговата длъжност, „Coordinator of Rapid Rupture“ („координатор по бързия разпад“), намеква за използването на верижна реакция с бързи неутрони. По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия След Втората световна война започва да води кампании за ограничаване на ядрените оръжия, международен контрол върху тях и спирането на ядрената надпревара със СССР. Неговите радикални политически убеждения създават суматоха в определени среди и кръгове и това довежда до процес срещу него през 1954 г., на който е обявен за заплаха за сигурността на държавата. Въпреки това той продължава своята работа като физик. Създава школата по теоретична физика в Калифорнийския университет в Бъркли. Около десетилетие по-късно президентът Джон Кенеди му връчва наградата „Енрико Ферми“ като жест на политическа реабилитация. На 9 октомври 1941 г., още преди САЩ до встъпят във Втората световна война, президентът Рузвелт одобрява ускорена програма за създаване на ядрено оръжие. През май 1942 г. председателят на Националния комитет за изследвания по отбраната (на английски: National Defense Research Committee) Джеймс Б. Конант, един от учителите на Опенхаймер в Харвард, му предлага да оглави в Бъркли група, която да се заеме с пресмятанията на бързи неутрони. Названието на неговата длъжност, „Coordinator of Rapid Rupture“ („координатор по бързия разпад“), намеква за използването на верижна реакция с бързи неутрони. По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия Робърт Опенхаймер (на английски: J. Robert Oppenheimer) е американски физик теоретик, известен най-вече като директор на Проекта „Манхатън“, свързан със създаването на първата атомна бомба в Лос Аламос, Ню Мексико. Известен е като „бащата на атомната бомба“. След Втората световна война започва да води кампании за ограничаване на ядрените оръжия, международен контрол върху тях и спирането на ядрената надпревара със СССР. Неговите радикални политически убеждения създават суматоха в определени среди и кръгове и това довежда до процес срещу него през 1954 г., на който е обявен за заплаха за сигурността на държавата. Въпреки това той продължава своята работа като физик. Създава школата по теоретична физика в Калифорнийския университет в Бъркли. Около десетилетие по-късно президентът Джон Кенеди му връчва наградата „Енрико Ферми“ като жест на политическа реабилитация. На 9 октомври 1941 г., още преди САЩ до встъпят във Втората световна война, президентът Рузвелт одобрява ускорена програма за създаване на ядрено оръжие. През май 1942 г. председателят на Националния комитет за изследвания по отбраната (на английски: National Defense Research Committee) Джеймс Б. Конант, един от учителите на Опенхаймер в Харвард, му предлага да оглави в Бъркли група, която да се заеме с пресмятанията на бързи неутрони. Названието на неговата длъжност, „Coordinator of Rapid Rupture“ („координатор по бързия разпад“), намеква за използването на верижна реакция с бързи неутрони. По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия Робърт Опенхаймер (на английски: J. Robert Oppenheimer) е американски физик теоретик, известен най-вече като директор на Проекта „Манхатън“, свързан със създаването на първата атомна бомба в Лос Аламос, Ню Мексико. Известен е като „бащата на атомната бомба“. След Втората световна война започва да води кампании за ограничаване на ядрените оръжия, международен контрол върху тях и спирането на ядрената надпревара със СССР. Неговите радикални политически убеждения създават суматоха в определени среди и кръгове и това довежда до процес срещу него през 1954 г., на който е обявен за заплаха за сигурността на държавата. Въпреки това той продължава своята работа като физик. Създава школата по теоретична физика в Калифорнийския университет в Бъркли. Около десетилетие по-късно президентът Джон Кенеди му връчва наградата „Енрико Ферми“ като жест на политическа реабилитация. На 9 октомври 1941 г., още преди САЩ до встъпят във Втората световна война, президентът Рузвелт одобрява ускорена програма за създаване на ядрено оръжие. През май 1942 г. председателят на Националния комитет за изследвания по отбраната (на английски: National Defense Research Committee) Джеймс Б. Конант, един от учителите на Опенхаймер в Харвард, му предлага да оглави в Бъркли група, която да се заеме с пресмятанията на бързи неутрони. Названието на неговата длъжност, „Coordinator of Rapid Rupture“ („координатор по бързия разпад“), намеква за използването на верижна реакция с бързи неутрони. По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия На 9 октомври 1941 г., още преди САЩ до встъпят във Втората световна война, президентът Рузвелт одобрява ускорена програма за създаване на ядрено оръжие. През май 1942 г. председателят на Националния комитет за изследвания по отбраната (на английски: National Defense Research Committee) Джеймс Б. Конант, един от учителите на Опенхаймер в Харвард, му предлага да оглави в Бъркли група, която да се заеме с пресмятанията на бързи неутрони. Названието на неговата длъжност, „Coordinator of Rapid Rupture“ („координатор по бързия разпад“), намеква за използването на верижна реакция с бързи неутрони. По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия След Втората световна война започва да води кампании за ограничаване на ядрените оръжия, международен контрол върху тях и спирането на ядрената надпревара със СССР. Неговите радикални политически убеждения създават суматоха в определени среди и кръгове и това довежда до процес срещу него през 1954 г., на който е обявен за заплаха за сигурността на държавата. Въпреки това той продължава своята работа като физик. Създава школата по теоретична физика в Калифорнийския университет в Бъркли. Около десетилетие по-късно президентът Джон Кенеди му връчва наградата „Енрико Ферми“ като жест на политическа реабилитация. На 9 октомври 1941 г., още преди САЩ до встъпят във Втората световна война, президентът Рузвелт одобрява ускорена програма за създаване на ядрено оръжие. През май 1942 г. председателят на Националния комитет за изследвания по отбраната (на английски: National Defense Research Committee) Джеймс Б. Конант, един от учителите на Опенхаймер в Харвард, му предлага да оглави в Бъркли група, която да се заеме с пресмятанията на бързи неутрони. Названието на неговата длъжност, „Coordinator of Rapid Rupture“ („координатор по бързия разпад“), намеква за използването на верижна реакция с бързи неутрони. По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия Робърт Опенхаймер (на английски: J. Robert Oppenheimer) е американски физик теоретик, известен най-вече като директор на Проекта „Манхатън“, свързан със създаването на първата атомна бомба в Лос Аламос, Ню Мексико. Известен е като „бащата на атомната бомба“. След Втората световна война започва да води кампании за ограничаване на ядрените оръжия, международен контрол върху тях и спирането на ядрената надпревара със СССР. Неговите радикални политически убеждения създават суматоха в определени среди и кръгове и това довежда до процес срещу него през 1954 г., на който е обявен за заплаха за сигурността на държавата. Въпреки това той продължава своята работа като физик. Създава школата по теоретична физика в Калифорнийския университет в Бъркли. Около десетилетие по-късно президентът Джон Кенеди му връчва наградата „Енрико Ферми“ като жест на политическа реабилитация. На 9 октомври 1941 г., още преди САЩ до встъпят във Втората световна война, президентът Рузвелт одобрява ускорена програма за създаване на ядрено оръжие. През май 1942 г. председателят на Националния комитет за изследвания по отбраната (на английски: National Defense Research Committee) Джеймс Б. Конант, един от учителите на Опенхаймер в Харвард, му предлага да оглави в Бъркли група, която да се заеме с пресмятанията на бързи неутрони. Названието на неговата длъжност, „Coordinator of Rapid Rupture“ („координатор по бързия разпад“), намеква за използването на верижна реакция с бързи неутрони. По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия Робърт Опенхаймер (на английски: J. Robert Oppenheimer) е американски физик теоретик, известен най-вече като директор на Проекта „Манхатън“, свързан със създаването на първата атомна бомба в Лос Аламос, Ню Мексико. Известен е като „бащата на атомната бомба“. След Втората световна война започва да води кампании за ограничаване на ядрените оръжия, международен контрол върху тях и спирането на ядрената надпревара със СССР. Неговите радикални политически убеждения създават суматоха в определени среди и кръгове и това довежда до процес срещу него през 1954 г., на който е обявен за заплаха за сигурността на държавата. Въпреки това той продължава своята работа като физик. Създава школата по теоретична физика в Калифорнийския университет в Бъркли. Около десетилетие по-късно президентът Джон Кенеди му връчва наградата „Енрико Ферми“ като жест на политическа реабилитация. На 9 октомври 1941 г., още преди САЩ до встъпят във Втората световна война, президентът Рузвелт одобрява ускорена програма за създаване на ядрено оръжие. През май 1942 г. председателят на Националния комитет за изследвания по отбраната (на английски: National Defense Research Committee) Джеймс Б. Конант, един от учителите на Опенхаймер в Харвард, му предлага да оглави в Бъркли група, която да се заеме с пресмятанията на бързи неутрони. Названието на неговата длъжност, „Coordinator of Rapid Rupture“ („координатор по бързия разпад“), намеква за използването на верижна реакция с бързи неутрони. По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия На 9 октомври 1941 г., още преди САЩ до встъпят във Втората световна война, президентът Рузвелт одобрява ускорена програма за създаване на ядрено оръжие. През май 1942 г. председателят на Националния комитет за изследвания по отбраната (на английски: National Defense Research Committee) Джеймс Б. Конант, един от учителите на Опенхаймер в Харвард, му предлага да оглави в Бъркли група, която да се заеме с пресмятанията на бързи неутрони. Названието на неговата длъжност, „Coordinator of Rapid Rupture“ („координатор по бързия разпад“), намеква за използването на верижна реакция с бързи неутрони. По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия На 9 октомври 1941 г., още преди САЩ до встъпят във Втората световна война, президентът Рузвелт одобрява ускорена програма за създаване на ядрено оръжие. През май 1942 г. председателят на Националния комитет за изследвания по отбраната (на английски: National Defense Research Committee) Джеймс Б. Конант, един от учителите на Опенхаймер в Харвард, му предлага да оглави в Бъркли група, която да се заеме с пресмятанията на бързи неутрони. Названието на неговата длъжност, „Coordinator of Rapid Rupture“ („координатор по бързия разпад“), намеква за използването на верижна реакция с бързи неутрони. По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия След Втората световна война започва да води кампании за ограничаване на ядрените оръжия, международен контрол върху тях и спирането на ядрената надпревара със СССР. Неговите радикални политически убеждения създават суматоха в определени среди и кръгове и това довежда до процес срещу него през 1954 г., на който е обявен за заплаха за сигурността на държавата. Въпреки това той продължава своята работа като физик. Създава школата по теоретична физика в Калифорнийския университет в Бъркли. Около десетилетие по-късно президентът Джон Кенеди му връчва наградата „Енрико Ферми“ като жест на политическа реабилитация. На 9 октомври 1941 г., още преди САЩ до встъпят във Втората световна война, президентът Рузвелт одобрява ускорена програма за създаване на ядрено оръжие. През май 1942 г. председателят на Националния комитет за изследвания по отбраната (на английски: National Defense Research Committee) Джеймс Б. Конант, един от учителите на Опенхаймер в Харвард, му предлага да оглави в Бъркли група, която да се заеме с пресмятанията на бързи неутрони. Названието на неговата длъжност, „Coordinator of Rapid Rupture“ („координатор по бързия разпад“), намеква за използването на верижна реакция с бързи неутрони. По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия Робърт Опенхаймер (на английски: J. Robert Oppenheimer) е американски физик теоретик, известен най-вече като директор на Проекта „Манхатън“, свързан със създаването на първата атомна бомба в Лос Аламос, Ню Мексико. Известен е като „бащата на атомната бомба“. След Втората световна война започва да води кампании за ограничаване на ядрените оръжия, международен контрол върху тях и спирането на ядрената надпревара със СССР. Неговите радикални политически убеждения създават суматоха в определени среди и кръгове и това довежда до процес срещу него през 1954 г., на който е обявен за заплаха за сигурността на държавата. Въпреки това той продължава своята работа като физик. Създава школата по теоретична физика в Калифорнийския университет в Бъркли. Около десетилетие по-късно президентът Джон Кенеди му връчва наградата „Енрико Ферми“ като жест на политическа реабилитация. На 9 октомври 1941 г., още преди САЩ до встъпят във Втората световна война, президентът Рузвелт одобрява ускорена програма за създаване на ядрено оръжие. През май 1942 г. председателят на Националния комитет за изследвания по отбраната (на английски: National Defense Research Committee) Джеймс Б. Конант, един от учителите на Опенхаймер в Харвард, му предлага да оглави в Бъркли група, която да се заеме с пресмятанията на бързи неутрони. Названието на неговата длъжност, „Coordinator of Rapid Rupture“ („координатор по бързия разпад“), намеква за използването на верижна реакция с бързи неутрони. По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия Робърт Опенхаймер (на английски: J. Robert Oppenheimer) е американски физик теоретик, известен най-вече като директор на Проекта „Манхатън“, свързан със създаването на първата атомна бомба в Лос Аламос, Ню Мексико. Известен е като „бащата на атомната бомба“. След Втората световна война започва да води кампании за ограничаване на ядрените оръжия, международен контрол върху тях и спирането на ядрената надпревара със СССР. Неговите радикални политически убеждения създават суматоха в определени среди и кръгове и това довежда до процес срещу него през 1954 г., на който е обявен за заплаха за сигурността на държавата. Въпреки това той продължава своята работа като физик. Създава школата по теоретична физика в Калифорнийския университет в Бъркли. Около десетилетие по-късно президентът Джон Кенеди му връчва наградата „Енрико Ферми“ като жест на политическа реабилитация. На 9 октомври 1941 г., още преди САЩ до встъпят във Втората световна война, президентът Рузвелт одобрява ускорена програма за създаване на ядрено оръжие. През май 1942 г. председателят на Националния комитет за изследвания по отбраната (на английски: National Defense Research Committee) Джеймс Б. Конант, един от учителите на Опенхаймер в Харвард, му предлага да оглави в Бъркли група, която да се заеме с пресмятанията на бързи неутрони. Названието на неговата длъжност, „Coordinator of Rapid Rupture“ („координатор по бързия разпад“), намеква за използването на верижна реакция с бързи неутрони. По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия На 9 октомври 1941 г., още преди САЩ до встъпят във Втората световна война, президентът Рузвелт одобрява ускорена програма за създаване на ядрено оръжие. През май 1942 г. председателят на Националния комитет за изследвания по отбраната (на английски: National Defense Research Committee) Джеймс Б. Конант, един от учителите на Опенхаймер в Харвард, му предлага да оглави в Бъркли група, която да се заеме с пресмятанията на бързи неутрони. Названието на неговата длъжност, „Coordinator of Rapid Rupture“ („координатор по бързия разпад“), намеква за използването на верижна реакция с бързи неутрони. По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия На 9 октомври 1941 г., още преди САЩ до встъпят във Втората световна война, президентът Рузвелт одобрява ускорена програма за създаване на ядрено оръжие. През май 1942 г. председателят на Националния комитет за изследвания по отбраната (на английски: National Defense Research Committee) Джеймс Б. Конант, един от учителите на Опенхаймер в Харвард, му предлага да оглави в Бъркли група, която да се заеме с пресмятанията на бързи неутрони. Названието на неговата длъжност, „Coordinator of Rapid Rupture“ („координатор по бързия разпад“), намеква за използването на верижна реакция с бързи неутрони. По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия След Втората световна война започва да води кампании за ограничаване на ядрените оръжия, международен контрол върху тях и спирането на ядрената надпревара със СССР. Неговите радикални политически убеждения създават суматоха в определени среди и кръгове и това довежда до процес срещу него през 1954 г., на който е обявен за заплаха за сигурността на държавата. Въпреки това той продължава своята работа като физик. Създава школата по теоретична физика в Калифорнийския университет в Бъркли. Около десетилетие по-късно президентът Джон Кенеди му връчва наградата „Енрико Ферми“ като жест на политическа реабилитация. На 9 октомври 1941 г., още преди САЩ до встъпят във Втората световна война, президентът Рузвелт одобрява ускорена програма за създаване на ядрено оръжие. През май 1942 г. председателят на Националния комитет за изследвания по отбраната (на английски: National Defense Research Committee) Джеймс Б. Конант, един от учителите на Опенхаймер в Харвард, му предлага да оглави в Бъркли група, която да се заеме с пресмятанията на бързи неутрони. Названието на неговата длъжност, „Coordinator of Rapid Rupture“ („координатор по бързия разпад“), намеква за използването на верижна реакция с бързи неутрони. По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия Робърт Опенхаймер (на английски: J. Robert Oppenheimer) е американски физик теоретик, известен най-вече като директор на Проекта „Манхатън“, свързан със създаването на първата атомна бомба в Лос Аламос, Ню Мексико. Известен е като „бащата на атомната бомба“. След Втората световна война започва да води кампании за ограничаване на ядрените оръжия, международен контрол върху тях и спирането на ядрената надпревара със СССР. Неговите радикални политически убеждения създават суматоха в определени среди и кръгове и това довежда до процес срещу него през 1954 г., на който е обявен за заплаха за сигурността на държавата. Въпреки това той продължава своята работа като физик. Създава школата по теоретична физика в Калифорнийския университет в Бъркли. Около десетилетие по-късно президентът Джон Кенеди му връчва наградата „Енрико Ферми“ като жест на политическа реабилитация. На 9 октомври 1941 г., още преди САЩ до встъпят във Втората световна война, президентът Рузвелт одобрява ускорена програма за създаване на ядрено оръжие. През май 1942 г. председателят на Националния комитет за изследвания по отбраната (на английски: National Defense Research Committee) Джеймс Б. Конант, един от учителите на Опенхаймер в Харвард, му предлага да оглави в Бъркли група, която да се заеме с пресмятанията на бързи неутрони. Названието на неговата длъжност, „Coordinator of Rapid Rupture“ („координатор по бързия разпад“), намеква за използването на верижна реакция с бързи неутрони. По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия Робърт Опенхаймер (на английски: J. Robert Oppenheimer) е американски физик теоретик, известен най-вече като директор на Проекта „Манхатън“, свързан със създаването на първата атомна бомба в Лос Аламос, Ню Мексико. Известен е като „бащата на атомната бомба“. След Втората световна война започва да води кампании за ограничаване на ядрените оръжия, международен контрол върху тях и спирането на ядрената надпревара със СССР. Неговите радикални политически убеждения създават суматоха в определени среди и кръгове и това довежда до процес срещу него през 1954 г., на който е обявен за заплаха за сигурността на държавата. Въпреки това той продължава своята работа като физик. Създава школата по теоретична физика в Калифорнийския университет в Бъркли. Около десетилетие по-късно президентът Джон Кенеди му връчва наградата „Енрико Ферми“ като жест на политическа реабилитация. На 9 октомври 1941 г., още преди САЩ до встъпят във Втората световна война, президентът Рузвелт одобрява ускорена програма за създаване на ядрено оръжие. През май 1942 г. председателят на Националния комитет за изследвания по отбраната (на английски: National Defense Research Committee) Джеймс Б. Конант, един от учителите на Опенхаймер в Харвард, му предлага да оглави в Бъркли група, която да се заеме с пресмятанията на бързи неутрони. Названието на неговата длъжност, „Coordinator of Rapid Rupture“ („координатор по бързия разпад“), намеква за използването на верижна реакция с бързи неутрони. По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия На 9 октомври 1941 г., още преди САЩ до встъпят във Втората световна война, президентът Рузвелт одобрява ускорена програма за създаване на ядрено оръжие. През май 1942 г. председателят на Националния комитет за изследвания по отбраната (на английски: National Defense Research Committee) Джеймс Б. Конант, един от учителите на Опенхаймер в Харвард, му предлага да оглави в Бъркли група, която да се заеме с пресмятанията на бързи неутрони. Названието на неговата длъжност, „Coordinator of Rapid Rupture“ („координатор по бързия разпад“), намеква за използването на верижна реакция с бързи неутрони. По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия На 9 октомври 1941 г., още преди САЩ до встъпят във Втората световна война, президентът Рузвелт одобрява ускорена програма за създаване на ядрено оръжие. През май 1942 г. председателят на Националния комитет за изследвания по отбраната (на английски: National Defense Research Committee) Джеймс Б. Конант, един от учителите на Опенхаймер в Харвард, му предлага да оглави в Бъркли група, която да се заеме с пресмятанията на бързи неутрони. Названието на неговата длъжност, „Coordinator of Rapid Rupture“ („координатор по бързия разпад“), намеква за използването на верижна реакция с бързи неутрони. По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия След Втората световна война започва да води кампании за ограничаване на ядрените оръжия, международен контрол върху тях и спирането на ядрената надпревара със СССР. Неговите радикални политически убеждения създават суматоха в определени среди и кръгове и това довежда до процес срещу него през 1954 г., на който е обявен за заплаха за сигурността на държавата. Въпреки това той продължава своята работа като физик. Създава школата по теоретична физика в Калифорнийския университет в Бъркли. Около десетилетие по-късно президентът Джон Кенеди му връчва наградата „Енрико Ферми“ като жест на политическа реабилитация. На 9 октомври 1941 г., още преди САЩ до встъпят във Втората световна война, президентът Рузвелт одобрява ускорена програма за създаване на ядрено оръжие. През май 1942 г. председателят на Националния комитет за изследвания по отбраната (на английски: National Defense Research Committee) Джеймс Б. Конант, един от учителите на Опенхаймер в Харвард, му предлага да оглави в Бъркли група, която да се заеме с пресмятанията на бързи неутрони. Названието на неговата длъжност, „Coordinator of Rapid Rupture“ („координатор по бързия разпад“), намеква за използването на верижна реакция с бързи неутрони. По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия Робърт Опенхаймер (на английски: J. Robert Oppenheimer) е американски физик теоретик, известен най-вече като директор на Проекта „Манхатън“, свързан със създаването на първата атомна бомба в Лос Аламос, Ню Мексико. Известен е като „бащата на атомната бомба“. След Втората световна война започва да води кампании за ограничаване на ядрените оръжия, международен контрол върху тях и спирането на ядрената надпревара със СССР. Неговите радикални политически убеждения създават суматоха в определени среди и кръгове и това довежда до процес срещу него през 1954 г., на който е обявен за заплаха за сигурността на държавата. Въпреки това той продължава своята работа като физик. Създава школата по теоретична физика в Калифорнийския университет в Бъркли. Около десетилетие по-късно президентът Джон Кенеди му връчва наградата „Енрико Ферми“ като жест на политическа реабилитация. На 9 октомври 1941 г., още преди САЩ до встъпят във Втората световна война, президентът Рузвелт одобрява ускорена програма за създаване на ядрено оръжие. През май 1942 г. председателят на Националния комитет за изследвания по отбраната (на английски: National Defense Research Committee) Джеймс Б. Конант, един от учителите на Опенхаймер в Харвард, му предлага да оглави в Бъркли група, която да се заеме с пресмятанията на бързи неутрони. Названието на неговата длъжност, „Coordinator of Rapid Rupture“ („координатор по бързия разпад“), намеква за използването на верижна реакция с бързи неутрони. По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия Робърт Опенхаймер (на английски: J. Robert Oppenheimer) е американски физик теоретик, известен най-вече като директор на Проекта „Манхатън“, свързан със създаването на първата атомна бомба в Лос Аламос, Ню Мексико. Известен е като „бащата на атомната бомба“. След Втората световна война започва да води кампании за ограничаване на ядрените оръжия, международен контрол върху тях и спирането на ядрената надпревара със СССР. Неговите радикални политически убеждения създават суматоха в определени среди и кръгове и това довежда до процес срещу него през 1954 г., на който е обявен за заплаха за сигурността на държавата. Въпреки това той продължава своята работа като физик. Създава школата по теоретична физика в Калифорнийския университет в Бъркли. Около десетилетие по-късно президентът Джон Кенеди му връчва наградата „Енрико Ферми“ като жест на политическа реабилитация. На 9 октомври 1941 г., още преди САЩ до встъпят във Втората световна война, президентът Рузвелт одобрява ускорена програма за създаване на ядрено оръжие. През май 1942 г. председателят на Националния комитет за изследвания по отбраната (на английски: National Defense Research Committee) Джеймс Б. Конант, един от учителите на Опенхаймер в Харвард, му предлага да оглави в Бъркли група, която да се заеме с пресмятанията на бързи неутрони. Названието на неговата длъжност, „Coordinator of Rapid Rupture“ („координатор по бързия разпад“), намеква за използването на верижна реакция с бързи неутрони. По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия На 9 октомври 1941 г., още преди САЩ до встъпят във Втората световна война, президентът Рузвелт одобрява ускорена програма за създаване на ядрено оръжие. През май 1942 г. председателят на Националния комитет за изследвания по отбраната (на английски: National Defense Research Committee) Джеймс Б. Конант, един от учителите на Опенхаймер в Харвард, му предлага да оглави в Бъркли група, която да се заеме с пресмятанията на бързи неутрони. Названието на неговата длъжност, „Coordinator of Rapid Rupture“ („координатор по бързия разпад“), намеква за използването на верижна реакция с бързи неутрони. По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия На 9 октомври 1941 г., още преди САЩ до встъпят във Втората световна война, президентът Рузвелт одобрява ускорена програма за създаване на ядрено оръжие. През май 1942 г. председателят на Националния комитет за изследвания по отбраната (на английски: National Defense Research Committee) Джеймс Б. Конант, един от учителите на Опенхаймер в Харвард, му предлага да оглави в Бъркли група, която да се заеме с пресмятанията на бързи неутрони. Названието на неговата длъжност, „Coordinator of Rapid Rupture“ („координатор по бързия разпад“), намеква за използването на верижна реакция с бързи неутрони. По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия След Втората световна война започва да води кампании за ограничаване на ядрените оръжия, международен контрол върху тях и спирането на ядрената надпревара със СССР. Неговите радикални политически убеждения създават суматоха в определени среди и кръгове и това довежда до процес срещу него през 1954 г., на който е обявен за заплаха за сигурността на държавата. Въпреки това той продължава своята работа като физик. Създава школата по теоретична физика в Калифорнийския университет в Бъркли. Около десетилетие по-късно президентът Джон Кенеди му връчва наградата „Енрико Ферми“ като жест на политическа реабилитация. На 9 октомври 1941 г., още преди САЩ до встъпят във Втората световна война, президентът Рузвелт одобрява ускорена програма за създаване на ядрено оръжие. През май 1942 г. председателят на Националния комитет за изследвания по отбраната (на английски: National Defense Research Committee) Джеймс Б. Конант, един от учителите на Опенхаймер в Харвард, му предлага да оглави в Бъркли група, която да се заеме с пресмятанията на бързи неутрони. Названието на неговата длъжност, „Coordinator of Rapid Rupture“ („координатор по бързия разпад“), намеква за използването на верижна реакция с бързи неутрони. По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия Робърт Опенхаймер (на английски: J. Robert Oppenheimer) е американски физик теоретик, известен най-вече като директор на Проекта „Манхатън“, свързан със създаването на първата атомна бомба в Лос Аламос, Ню Мексико. Известен е като „бащата на атомната бомба“. След Втората световна война започва да води кампании за ограничаване на ядрените оръжия, международен контрол върху тях и спирането на ядрената надпревара със СССР. Неговите радикални политически убеждения създават суматоха в определени среди и кръгове и това довежда до процес срещу него през 1954 г., на който е обявен за заплаха за сигурността на държавата. Въпреки това той продължава своята работа като физик. Създава школата по теоретична физика в Калифорнийския университет в Бъркли. Около десетилетие по-късно президентът Джон Кенеди му връчва наградата „Енрико Ферми“ като жест на политическа реабилитация. На 9 октомври 1941 г., още преди САЩ до встъпят във Втората световна война, президентът Рузвелт одобрява ускорена програма за създаване на ядрено оръжие. През май 1942 г. председателят на Националния комитет за изследвания по отбраната (на английски: National Defense Research Committee) Джеймс Б. Конант, един от учителите на Опенхаймер в Харвард, му предлага да оглави в Бъркли група, която да се заеме с пресмятанията на бързи неутрони. Названието на неговата длъжност, „Coordinator of Rapid Rupture“ („координатор по бързия разпад“), намеква за използването на верижна реакция с бързи неутрони. По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия Робърт Опенхаймер (на английски: J. Robert Oppenheimer) е американски физик теоретик, известен най-вече като директор на Проекта „Манхатън“, свързан със създаването на първата атомна бомба в Лос Аламос, Ню Мексико. Известен е като „бащата на атомната бомба“. След Втората световна война започва да води кампании за ограничаване на ядрените оръжия, международен контрол върху тях и спирането на ядрената надпревара със СССР. Неговите радикални политически убеждения създават суматоха в определени среди и кръгове и това довежда до процес срещу него през 1954 г., на който е обявен за заплаха за сигурността на държавата. Въпреки това той продължава своята работа като физик. Създава школата по теоретична физика в Калифорнийския университет в Бъркли. Около десетилетие по-късно президентът Джон Кенеди му връчва наградата „Енрико Ферми“ като жест на политическа реабилитация. На 9 октомври 1941 г., още преди САЩ до встъпят във Втората световна война, президентът Рузвелт одобрява ускорена програма за създаване на ядрено оръжие. През май 1942 г. председателят на Националния комитет за изследвания по отбраната (на английски: National Defense Research Committee) Джеймс Б. Конант, един от учителите на Опенхаймер в Харвард, му предлага да оглави в Бъркли група, която да се заеме с пресмятанията на бързи неутрони. Названието на неговата длъжност, „Coordinator of Rapid Rupture“ („координатор по бързия разпад“), намеква за използването на верижна реакция с бързи неутрони. По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия На 9 октомври 1941 г., още преди САЩ до встъпят във Втората световна война, президентът Рузвелт одобрява ускорена програма за създаване на ядрено оръжие. През май 1942 г. председателят на Националния комитет за изследвания по отбраната (на английски: National Defense Research Committee) Джеймс Б. Конант, един от учителите на Опенхаймер в Харвард, му предлага да оглави в Бъркли група, която да се заеме с пресмятанията на бързи неутрони. Названието на неговата длъжност, „Coordinator of Rapid Rupture“ („координатор по бързия разпад“), намеква за използването на верижна реакция с бързи неутрони. По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия На 9 октомври 1941 г., още преди САЩ до встъпят във Втората световна война, президентът Рузвелт одобрява ускорена програма за създаване на ядрено оръжие. През май 1942 г. председателят на Националния комитет за изследвания по отбраната (на английски: National Defense Research Committee) Джеймс Б. Конант, един от учителите на Опенхаймер в Харвард, му предлага да оглави в Бъркли група, която да се заеме с пресмятанията на бързи неутрони. Названието на неговата длъжност, „Coordinator of Rapid Rupture“ („координатор по бързия разпад“), намеква за използването на верижна реакция с бързи неутрони. По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия След Втората световна война започва да води кампании за ограничаване на ядрените оръжия, международен контрол върху тях и спирането на ядрената надпревара със СССР. Неговите радикални политически убеждения създават суматоха в определени среди и кръгове и това довежда до процес срещу него през 1954 г., на който е обявен за заплаха за сигурността на държавата. Въпреки това той продължава своята работа като физик. Създава школата по теоретична физика в Калифорнийския университет в Бъркли. Около десетилетие по-късно президентът Джон Кенеди му връчва наградата „Енрико Ферми“ като жест на политическа реабилитация. На 9 октомври 1941 г., още преди САЩ до встъпят във Втората световна война, президентът Рузвелт одобрява ускорена програма за създаване на ядрено оръжие. През май 1942 г. председателят на Националния комитет за изследвания по отбраната (на английски: National Defense Research Committee) Джеймс Б. Конант, един от учителите на Опенхаймер в Харвард, му предлага да оглави в Бъркли група, която да се заеме с пресмятанията на бързи неутрони. Названието на неговата длъжност, „Coordinator of Rapid Rupture“ („координатор по бързия разпад“), намеква за използването на верижна реакция с бързи неутрони. По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия Робърт Опенхаймер (на английски: J. Robert Oppenheimer) е американски физик теоретик, известен най-вече като директор на Проекта „Манхатън“, свързан със създаването на първата атомна бомба в Лос Аламос, Ню Мексико. Известен е като „бащата на атомната бомба“. След Втората световна война започва да води кампании за ограничаване на ядрените оръжия, международен контрол върху тях и спирането на ядрената надпревара със СССР. Неговите радикални политически убеждения създават суматоха в определени среди и кръгове и това довежда до процес срещу него през 1954 г., на който е обявен за заплаха за сигурността на държавата. Въпреки това той продължава своята работа като физик. Създава школата по теоретична физика в Калифорнийския университет в Бъркли. Около десетилетие по-късно президентът Джон Кенеди му връчва наградата „Енрико Ферми“ като жест на политическа реабилитация. На 9 октомври 1941 г., още преди САЩ до встъпят във Втората световна война, президентът Рузвелт одобрява ускорена програма за създаване на ядрено оръжие. През май 1942 г. председателят на Националния комитет за изследвания по отбраната (на английски: National Defense Research Committee) Джеймс Б. Конант, един от учителите на Опенхаймер в Харвард, му предлага да оглави в Бъркли група, която да се заеме с пресмятанията на бързи неутрони. Названието на неговата длъжност, „Coordinator of Rapid Rupture“ („координатор по бързия разпад“), намеква за използването на верижна реакция с бързи неутрони. По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия Робърт Опенхаймер (на английски: J. Robert Oppenheimer) е американски физик теоретик, известен най-вече като директор на Проекта „Манхатън“, свързан със създаването на първата атомна бомба в Лос Аламос, Ню Мексико. Известен е като „бащата на атомната бомба“. След Втората световна война започва да води кампании за ограничаване на ядрените оръжия, международен контрол върху тях и спирането на ядрената надпревара със СССР. Неговите радикални политически убеждения създават суматоха в определени среди и кръгове и това довежда до процес срещу него през 1954 г., на който е обявен за заплаха за сигурността на държавата. Въпреки това той продължава своята работа като физик. Създава школата по теоретична физика в Калифорнийския университет в Бъркли. Около десетилетие по-късно президентът Джон Кенеди му връчва наградата „Енрико Ферми“ като жест на политическа реабилитация. На 9 октомври 1941 г., още преди САЩ до встъпят във Втората световна война, президентът Рузвелт одобрява ускорена програма за създаване на ядрено оръжие. През май 1942 г. председателят на Националния комитет за изследвания по отбраната (на английски: National Defense Research Committee) Джеймс Б. Конант, един от учителите на Опенхаймер в Харвард, му предлага да оглави в Бъркли група, която да се заеме с пресмятанията на бързи неутрони. Названието на неговата длъжност, „Coordinator of Rapid Rupture“ („координатор по бързия разпад“), намеква за използването на верижна реакция с бързи неутрони. По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия На 9 октомври 1941 г., още преди САЩ до встъпят във Втората световна война, президентът Рузвелт одобрява ускорена програма за създаване на ядрено оръжие. През май 1942 г. председателят на Националния комитет за изследвания по отбраната (на английски: National Defense Research Committee) Джеймс Б. Конант, един от учителите на Опенхаймер в Харвард, му предлага да оглави в Бъркли група, която да се заеме с пресмятанията на бързи неутрони. Названието на неговата длъжност, „Coordinator of Rapid Rupture“ („координатор по бързия разпад“), намеква за използването на верижна реакция с бързи неутрони. По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия На 9 октомври 1941 г., още преди САЩ до встъпят във Втората световна война, президентът Рузвелт одобрява ускорена програма за създаване на ядрено оръжие. През май 1942 г. председателят на Националния комитет за изследвания по отбраната (на английски: National Defense Research Committee) Джеймс Б. Конант, един от учителите на Опенхаймер в Харвард, му предлага да оглави в Бъркли група, която да се заеме с пресмятанията на бързи неутрони. Названието на неговата длъжност, „Coordinator of Rapid Rupture“ („координатор по бързия разпад“), намеква за използването на верижна реакция с бързи неутрони. По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия След Втората световна война започва да води кампании за ограничаване на ядрените оръжия, международен контрол върху тях и спирането на ядрената надпревара със СССР. Неговите радикални политически убеждения създават суматоха в определени среди и кръгове и това довежда до процес срещу него през 1954 г., на който е обявен за заплаха за сигурността на държавата. Въпреки това той продължава своята работа като физик. Създава школата по теоретична физика в Калифорнийския университет в Бъркли. Около десетилетие по-късно президентът Джон Кенеди му връчва наградата „Енрико Ферми“ като жест на политическа реабилитация. На 9 октомври 1941 г., още преди САЩ до встъпят във Втората световна война, президентът Рузвелт одобрява ускорена програма за създаване на ядрено оръжие. През май 1942 г. председателят на Националния комитет за изследвания по отбраната (на английски: National Defense Research Committee) Джеймс Б. Конант, един от учителите на Опенхаймер в Харвард, му предлага да оглави в Бъркли група, която да се заеме с пресмятанията на бързи неутрони. Названието на неговата длъжност, „Coordinator of Rapid Rupture“ („координатор по бързия разпад“), намеква за използването на верижна реакция с бързи неутрони. По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия Робърт Опенхаймер (на английски: J. Robert Oppenheimer) е американски физик теоретик, известен най-вече като директор на Проекта „Манхатън“, свързан със създаването на първата атомна бомба в Лос Аламос, Ню Мексико. Известен е като „бащата на атомната бомба“. След Втората световна война започва да води кампании за ограничаване на ядрените оръжия, международен контрол върху тях и спирането на ядрената надпревара със СССР. Неговите радикални политически убеждения създават суматоха в определени среди и кръгове и това довежда до процес срещу него през 1954 г., на който е обявен за заплаха за сигурността на държавата. Въпреки това той продължава своята работа като физик. Създава школата по теоретична физика в Калифорнийския университет в Бъркли. Около десетилетие по-късно президентът Джон Кенеди му връчва наградата „Енрико Ферми“ като жест на политическа реабилитация. На 9 октомври 1941 г., още преди САЩ до встъпят във Втората световна война, президентът Рузвелт одобрява ускорена програма за създаване на ядрено оръжие. През май 1942 г. председателят на Националния комитет за изследвания по отбраната (на английски: National Defense Research Committee) Джеймс Б. Конант, един от учителите на Опенхаймер в Харвард, му предлага да оглави в Бъркли група, която да се заеме с пресмятанията на бързи неутрони. Названието на неговата длъжност, „Coordinator of Rapid Rupture“ („координатор по бързия разпад“), намеква за използването на верижна реакция с бързи неутрони. По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия Робърт Опенхаймер (на английски: J. Robert Oppenheimer) е американски физик теоретик, известен най-вече като директор на Проекта „Манхатън“, свързан със създаването на първата атомна бомба в Лос Аламос, Ню Мексико. Известен е като „бащата на атомната бомба“. След Втората световна война започва да води кампании за ограничаване на ядрените оръжия, международен контрол върху тях и спирането на ядрената надпревара със СССР. Неговите радикални политически убеждения създават суматоха в определени среди и кръгове и това довежда до процес срещу него през 1954 г., на който е обявен за заплаха за сигурността на държавата. Въпреки това той продължава своята работа като физик. Създава школата по теоретична физика в Калифорнийския университет в Бъркли. Около десетилетие по-късно президентът Джон Кенеди му връчва наградата „Енрико Ферми“ като жест на политическа реабилитация. На 9 октомври 1941 г., още преди САЩ до встъпят във Втората световна война, президентът Рузвелт одобрява ускорена програма за създаване на ядрено оръжие. През май 1942 г. председателят на Националния комитет за изследвания по отбраната (на английски: National Defense Research Committee) Джеймс Б. Конант, един от учителите на Опенхаймер в Харвард, му предлага да оглави в Бъркли група, която да се заеме с пресмятанията на бързи неутрони. Названието на неговата длъжност, „Coordinator of Rapid Rupture“ („координатор по бързия разпад“), намеква за използването на верижна реакция с бързи неутрони. По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия На 9 октомври 1941 г., още преди САЩ до встъпят във Втората световна война, президентът Рузвелт одобрява ускорена програма за създаване на ядрено оръжие. През май 1942 г. председателят на Националния комитет за изследвания по отбраната (на английски: National Defense Research Committee) Джеймс Б. Конант, един от учителите на Опенхаймер в Харвард, му предлага да оглави в Бъркли група, която да се заеме с пресмятанията на бързи неутрони. Названието на неговата длъжност, „Coordinator of Rapid Rupture“ („координатор по бързия разпад“), намеква за използването на верижна реакция с бързи неутрони. По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия На 9 октомври 1941 г., още преди САЩ до встъпят във Втората световна война, президентът Рузвелт одобрява ускорена програма за създаване на ядрено оръжие. През май 1942 г. председателят на Националния комитет за изследвания по отбраната (на английски: National Defense Research Committee) Джеймс Б. Конант, един от учителите на Опенхаймер в Харвард, му предлага да оглави в Бъркли група, която да се заеме с пресмятанията на бързи неутрони. Названието на неговата длъжност, „Coordinator of Rapid Rupture“ („координатор по бързия разпад“), намеква за използването на верижна реакция с бързи неутрони. По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия След Втората световна война започва да води кампании за ограничаване на ядрените оръжия, международен контрол върху тях и спирането на ядрената надпревара със СССР. Неговите радикални политически убеждения създават суматоха в определени среди и кръгове и това довежда до процес срещу него през 1954 г., на който е обявен за заплаха за сигурността на държавата. Въпреки това той продължава своята работа като физик. Създава школата по теоретична физика в Калифорнийския университет в Бъркли. Около десетилетие по-късно президентът Джон Кенеди му връчва наградата „Енрико Ферми“ като жест на политическа реабилитация. На 9 октомври 1941 г., още преди САЩ до встъпят във Втората световна война, президентът Рузвелт одобрява ускорена програма за създаване на ядрено оръжие. През май 1942 г. председателят на Националния комитет за изследвания по отбраната (на английски: National Defense Research Committee) Джеймс Б. Конант, един от учителите на Опенхаймер в Харвард, му предлага да оглави в Бъркли група, която да се заеме с пресмятанията на бързи неутрони. Названието на неговата длъжност, „Coordinator of Rapid Rupture“ („координатор по бързия разпад“), намеква за използването на верижна реакция с бързи неутрони. По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия Робърт Опенхаймер (на английски: J. Robert Oppenheimer) е американски физик теоретик, известен най-вече като директор на Проекта „Манхатън“, свързан със създаването на първата атомна бомба в Лос Аламос, Ню Мексико. Известен е като „бащата на атомната бомба“. След Втората световна война започва да води кампании за ограничаване на ядрените оръжия, международен контрол върху тях и спирането на ядрената надпревара със СССР. Неговите радикални политически убеждения създават суматоха в определени среди и кръгове и това довежда до процес срещу него през 1954 г., на който е обявен за заплаха за сигурността на държавата. Въпреки това той продължава своята работа като физик. Създава школата по теоретична физика в Калифорнийския университет в Бъркли. Около десетилетие по-късно президентът Джон Кенеди му връчва наградата „Енрико Ферми“ като жест на политическа реабилитация. На 9 октомври 1941 г., още преди САЩ до встъпят във Втората световна война, президентът Рузвелт одобрява ускорена програма за създаване на ядрено оръжие. През май 1942 г. председателят на Националния комитет за изследвания по отбраната (на английски: National Defense Research Committee) Джеймс Б. Конант, един от учителите на Опенхаймер в Харвард, му предлага да оглави в Бъркли група, която да се заеме с пресмятанията на бързи неутрони. Названието на неговата длъжност, „Coordinator of Rapid Rupture“ („координатор по бързия разпад“), намеква за използването на верижна реакция с бързи неутрони. По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия Робърт Опенхаймер (на английски: J. Robert Oppenheimer) е американски физик теоретик, известен най-вече като директор на Проекта „Манхатън“, свързан със създаването на първата атомна бомба в Лос Аламос, Ню Мексико. Известен е като „бащата на атомната бомба“. След Втората световна война започва да води кампании за ограничаване на ядрените оръжия, международен контрол върху тях и спирането на ядрената надпревара със СССР. Неговите радикални политически убеждения създават суматоха в определени среди и кръгове и това довежда до процес срещу него през 1954 г., на който е обявен за заплаха за сигурността на държавата. Въпреки това той продължава своята работа като физик. Създава школата по теоретична физика в Калифорнийския университет в Бъркли. Около десетилетие по-късно президентът Джон Кенеди му връчва наградата „Енрико Ферми“ като жест на политическа реабилитация. На 9 октомври 1941 г., още преди САЩ до встъпят във Втората световна война, президентът Рузвелт одобрява ускорена програма за създаване на ядрено оръжие. През май 1942 г. председателят на Националния комитет за изследвания по отбраната (на английски: National Defense Research Committee) Джеймс Б. Конант, един от учителите на Опенхаймер в Харвард, му предлага да оглави в Бъркли група, която да се заеме с пресмятанията на бързи неутрони. Названието на неговата длъжност, „Coordinator of Rapid Rupture“ („координатор по бързия разпад“), намеква за използването на верижна реакция с бързи неутрони. По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия На 9 октомври 1941 г., още преди САЩ до встъпят във Втората световна война, президентът Рузвелт одобрява ускорена програма за създаване на ядрено оръжие. През май 1942 г. председателят на Националния комитет за изследвания по отбраната (на английски: National Defense Research Committee) Джеймс Б. Конант, един от учителите на Опенхаймер в Харвард, му предлага да оглави в Бъркли група, която да се заеме с пресмятанията на бързи неутрони. Названието на неговата длъжност, „Coordinator of Rapid Rupture“ („координатор по бързия разпад“), намеква за използването на верижна реакция с бързи неутрони. По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия На 9 октомври 1941 г., още преди САЩ до встъпят във Втората световна война, президентът Рузвелт одобрява ускорена програма за създаване на ядрено оръжие. През май 1942 г. председателят на Националния комитет за изследвания по отбраната (на английски: National Defense Research Committee) Джеймс Б. Конант, един от учителите на Опенхаймер в Харвард, му предлага да оглави в Бъркли група, която да се заеме с пресмятанията на бързи неутрони. Названието на неговата длъжност, „Coordinator of Rapid Rupture“ („координатор по бързия разпад“), намеква за използването на верижна реакция с бързи неутрони. По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия След Втората световна война започва да води кампании за ограничаване на ядрените оръжия, международен контрол върху тях и спирането на ядрената надпревара със СССР. Неговите радикални политически убеждения създават суматоха в определени среди и кръгове и това довежда до процес срещу него през 1954 г., на който е обявен за заплаха за сигурността на държавата. Въпреки това той продължава своята работа като физик. Създава школата по теоретична физика в Калифорнийския университет в Бъркли. Около десетилетие по-късно президентът Джон Кенеди му връчва наградата „Енрико Ферми“ като жест на политическа реабилитация. На 9 октомври 1941 г., още преди САЩ до встъпят във Втората световна война, президентът Рузвелт одобрява ускорена програма за създаване на ядрено оръжие. През май 1942 г. председателят на Националния комитет за изследвания по отбраната (на английски: National Defense Research Committee) Джеймс Б. Конант, един от учителите на Опенхаймер в Харвард, му предлага да оглави в Бъркли група, която да се заеме с пресмятанията на бързи неутрони. Названието на неговата длъжност, „Coordinator of Rapid Rupture“ („координатор по бързия разпад“), намеква за използването на верижна реакция с бързи неутрони. По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия Робърт Опенхаймер (на английски: J. Robert Oppenheimer) е американски физик теоретик, известен най-вече като директор на Проекта „Манхатън“, свързан със създаването на първата атомна бомба в Лос Аламос, Ню Мексико. Известен е като „бащата на атомната бомба“. След Втората световна война започва да води кампании за ограничаване на ядрените оръжия, международен контрол върху тях и спирането на ядрената надпревара със СССР. Неговите радикални политически убеждения създават суматоха в определени среди и кръгове и това довежда до процес срещу него през 1954 г., на който е обявен за заплаха за сигурността на държавата. Въпреки това той продължава своята работа като физик. Създава школата по теоретична физика в Калифорнийския университет в Бъркли. Около десетилетие по-късно президентът Джон Кенеди му връчва наградата „Енрико Ферми“ като жест на политическа реабилитация. На 9 октомври 1941 г., още преди САЩ до встъпят във Втората световна война, президентът Рузвелт одобрява ускорена програма за създаване на ядрено оръжие. През май 1942 г. председателят на Националния комитет за изследвания по отбраната (на английски: National Defense Research Committee) Джеймс Б. Конант, един от учителите на Опенхаймер в Харвард, му предлага да оглави в Бъркли група, която да се заеме с пресмятанията на бързи неутрони. Названието на неговата длъжност, „Coordinator of Rapid Rupture“ („координатор по бързия разпад“), намеква за използването на верижна реакция с бързи неутрони. По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия Робърт Опенхаймер (на английски: J. Robert Oppenheimer) е американски физик теоретик, известен най-вече като директор на Проекта „Манхатън“, свързан със създаването на първата атомна бомба в Лос Аламос, Ню Мексико. Известен е като „бащата на атомната бомба“. След Втората световна война започва да води кампании за ограничаване на ядрените оръжия, международен контрол върху тях и спирането на ядрената надпревара със СССР. Неговите радикални политически убеждения създават суматоха в определени среди и кръгове и това довежда до процес срещу него през 1954 г., на който е обявен за заплаха за сигурността на държавата. Въпреки това той продължава своята работа като физик. Създава школата по теоретична физика в Калифорнийския университет в Бъркли. Около десетилетие по-късно президентът Джон Кенеди му връчва наградата „Енрико Ферми“ като жест на политическа реабилитация. На 9 октомври 1941 г., още преди САЩ до встъпят във Втората световна война, президентът Рузвелт одобрява ускорена програма за създаване на ядрено оръжие. През май 1942 г. председателят на Националния комитет за изследвания по отбраната (на английски: National Defense Research Committee) Джеймс Б. Конант, един от учителите на Опенхаймер в Харвард, му предлага да оглави в Бъркли група, която да се заеме с пресмятанията на бързи неутрони. Названието на неговата длъжност, „Coordinator of Rapid Rupture“ („координатор по бързия разпад“), намеква за използването на верижна реакция с бързи неутрони. По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия На 9 октомври 1941 г., още преди САЩ до встъпят във Втората световна война, президентът Рузвелт одобрява ускорена програма за създаване на ядрено оръжие. През май 1942 г. председателят на Националния комитет за изследвания по отбраната (на английски: National Defense Research Committee) Джеймс Б. Конант, един от учителите на Опенхаймер в Харвард, му предлага да оглави в Бъркли група, която да се заеме с пресмятанията на бързи неутрони. Названието на неговата длъжност, „Coordinator of Rapid Rupture“ („координатор по бързия разпад“), намеква за използването на верижна реакция с бързи неутрони. По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия На 9 октомври 1941 г., още преди САЩ до встъпят във Втората световна война, президентът Рузвелт одобрява ускорена програма за създаване на ядрено оръжие. През май 1942 г. председателят на Националния комитет за изследвания по отбраната (на английски: National Defense Research Committee) Джеймс Б. Конант, един от учителите на Опенхаймер в Харвард, му предлага да оглави в Бъркли група, която да се заеме с пресмятанията на бързи неутрони. Названието на неговата длъжност, „Coordinator of Rapid Rupture“ („координатор по бързия разпад“), намеква за използването на верижна реакция с бързи неутрони. По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия След Втората световна война започва да води кампании за ограничаване на ядрените оръжия, международен контрол върху тях и спирането на ядрената надпревара със СССР. Неговите радикални политически убеждения създават суматоха в определени среди и кръгове и това довежда до процес срещу него през 1954 г., на който е обявен за заплаха за сигурността на държавата. Въпреки това той продължава своята работа като физик. Създава школата по теоретична физика в Калифорнийския университет в Бъркли. Около десетилетие по-късно президентът Джон Кенеди му връчва наградата „Енрико Ферми“ като жест на политическа реабилитация. На 9 октомври 1941 г., още преди САЩ до встъпят във Втората световна война, президентът Рузвелт одобрява ускорена програма за създаване на ядрено оръжие. През май 1942 г. председателят на Националния комитет за изследвания по отбраната (на английски: National Defense Research Committee) Джеймс Б. Конант, един от учителите на Опенхаймер в Харвард, му предлага да оглави в Бъркли група, която да се заеме с пресмятанията на бързи неутрони. Названието на неговата длъжност, „Coordinator of Rapid Rupture“ („координатор по бързия разпад“), намеква за използването на верижна реакция с бързи неутрони. По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия Робърт Опенхаймер (на английски: J. Robert Oppenheimer) е американски физик теоретик, известен най-вече като директор на Проекта „Манхатън“, свързан със създаването на първата атомна бомба в Лос Аламос, Ню Мексико. Известен е като „бащата на атомната бомба“. След Втората световна война започва да води кампании за ограничаване на ядрените оръжия, международен контрол върху тях и спирането на ядрената надпревара със СССР. Неговите радикални политически убеждения създават суматоха в определени среди и кръгове и това довежда до процес срещу него през 1954 г., на който е обявен за заплаха за сигурността на държавата. Въпреки това той продължава своята работа като физик. Създава школата по теоретична физика в Калифорнийския университет в Бъркли. Около десетилетие по-късно президентът Джон Кенеди му връчва наградата „Енрико Ферми“ като жест на политическа реабилитация. На 9 октомври 1941 г., още преди САЩ до встъпят във Втората световна война, президентът Рузвелт одобрява ускорена програма за създаване на ядрено оръжие. През май 1942 г. председателят на Националния комитет за изследвания по отбраната (на английски: National Defense Research Committee) Джеймс Б. Конант, един от учителите на Опенхаймер в Харвард, му предлага да оглави в Бъркли група, която да се заеме с пресмятанията на бързи неутрони. Названието на неговата длъжност, „Coordinator of Rapid Rupture“ („координатор по бързия разпад“), намеква за използването на верижна реакция с бързи неутрони. По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия Робърт Опенхаймер (на английски: J. Robert Oppenheimer) е американски физик теоретик, известен най-вече като директор на Проекта „Манхатън“, свързан със създаването на първата атомна бомба в Лос Аламос, Ню Мексико. Известен е като „бащата на атомната бомба“. След Втората световна война започва да води кампании за ограничаване на ядрените оръжия, международен контрол върху тях и спирането на ядрената надпревара със СССР. Неговите радикални политически убеждения създават суматоха в определени среди и кръгове и това довежда до процес срещу него през 1954 г., на който е обявен за заплаха за сигурността на държавата. Въпреки това той продължава своята работа като физик. Създава школата по теоретична физика в Калифорнийския университет в Бъркли. Около десетилетие по-късно президентът Джон Кенеди му връчва наградата „Енрико Ферми“ като жест на политическа реабилитация. На 9 октомври 1941 г., още преди САЩ до встъпят във Втората световна война, президентът Рузвелт одобрява ускорена програма за създаване на ядрено оръжие. През май 1942 г. председателят на Националния комитет за изследвания по отбраната (на английски: National Defense Research Committee) Джеймс Б. Конант, един от учителите на Опенхаймер в Харвард, му предлага да оглави в Бъркли група, която да се заеме с пресмятанията на бързи неутрони. Названието на неговата длъжност, „Coordinator of Rapid Rupture“ („координатор по бързия разпад“), намеква за използването на верижна реакция с бързи неутрони. По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия На 9 октомври 1941 г., още преди САЩ до встъпят във Втората световна война, президентът Рузвелт одобрява ускорена програма за създаване на ядрено оръжие. През май 1942 г. председателят на Националния комитет за изследвания по отбраната (на английски: National Defense Research Committee) Джеймс Б. Конант, един от учителите на Опенхаймер в Харвард, му предлага да оглави в Бъркли група, която да се заеме с пресмятанията на бързи неутрони. Названието на неговата длъжност, „Coordinator of Rapid Rupture“ („координатор по бързия разпад“), намеква за използването на верижна реакция с бързи неутрони. По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия На 9 октомври 1941 г., още преди САЩ до встъпят във Втората световна война, президентът Рузвелт одобрява ускорена програма за създаване на ядрено оръжие. През май 1942 г. председателят на Националния комитет за изследвания по отбраната (на английски: National Defense Research Committee) Джеймс Б. Конант, един от учителите на Опенхаймер в Харвард, му предлага да оглави в Бъркли група, която да се заеме с пресмятанията на бързи неутрони. Названието на неговата длъжност, „Coordinator of Rapid Rupture“ („координатор по бързия разпад“), намеква за използването на верижна реакция с бързи неутрони. По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия След Втората световна война започва да води кампании за ограничаване на ядрените оръжия, международен контрол върху тях и спирането на ядрената надпревара със СССР. Неговите радикални политически убеждения създават суматоха в определени среди и кръгове и това довежда до процес срещу него през 1954 г., на който е обявен за заплаха за сигурността на държавата. Въпреки това той продължава своята работа като физик. Създава школата по теоретична физика в Калифорнийския университет в Бъркли. Около десетилетие по-късно президентът Джон Кенеди му връчва наградата „Енрико Ферми“ като жест на политическа реабилитация. На 9 октомври 1941 г., още преди САЩ до встъпят във Втората световна война, президентът Рузвелт одобрява ускорена програма за създаване на ядрено оръжие. През май 1942 г. председателят на Националния комитет за изследвания по отбраната (на английски: National Defense Research Committee) Джеймс Б. Конант, един от учителите на Опенхаймер в Харвард, му предлага да оглави в Бъркли група, която да се заеме с пресмятанията на бързи неутрони. Названието на неговата длъжност, „Coordinator of Rapid Rupture“ („координатор по бързия разпад“), намеква за използването на верижна реакция с бързи неутрони. По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия Робърт Опенхаймер (на английски: J. Robert Oppenheimer) е американски физик теоретик, известен най-вече като директор на Проекта „Манхатън“, свързан със създаването на първата атомна бомба в Лос Аламос, Ню Мексико. Известен е като „бащата на атомната бомба“. След Втората световна война започва да води кампании за ограничаване на ядрените оръжия, международен контрол върху тях и спирането на ядрената надпревара със СССР. Неговите радикални политически убеждения създават суматоха в определени среди и кръгове и това довежда до процес срещу него през 1954 г., на който е обявен за заплаха за сигурността на държавата. Въпреки това той продължава своята работа като физик. Създава школата по теоретична физика в Калифорнийския университет в Бъркли. Около десетилетие по-късно президентът Джон Кенеди му връчва наградата „Енрико Ферми“ като жест на политическа реабилитация. На 9 октомври 1941 г., още преди САЩ до встъпят във Втората световна война, президентът Рузвелт одобрява ускорена програма за създаване на ядрено оръжие. През май 1942 г. председателят на Националния комитет за изследвания по отбраната (на английски: National Defense Research Committee) Джеймс Б. Конант, един от учителите на Опенхаймер в Харвард, му предлага да оглави в Бъркли група, която да се заеме с пресмятанията на бързи неутрони. Названието на неговата длъжност, „Coordinator of Rapid Rupture“ („координатор по бързия разпад“), намеква за използването на верижна реакция с бързи неутрони. По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия Робърт Опенхаймер (на английски: J. Robert Oppenheimer) е американски физик теоретик, известен най-вече като директор на Проекта „Манхатън“, свързан със създаването на първата атомна бомба в Лос Аламос, Ню Мексико. Известен е като „бащата на атомната бомба“. След Втората световна война започва да води кампании за ограничаване на ядрените оръжия, международен контрол върху тях и спирането на ядрената надпревара със СССР. Неговите радикални политически убеждения създават суматоха в определени среди и кръгове и това довежда до процес срещу него през 1954 г., на който е обявен за заплаха за сигурността на държавата. Въпреки това той продължава своята работа като физик. Създава школата по теоретична физика в Калифорнийския университет в Бъркли. Около десетилетие по-късно президентът Джон Кенеди му връчва наградата „Енрико Ферми“ като жест на политическа реабилитация. На 9 октомври 1941 г., още преди САЩ до встъпят във Втората световна война, президентът Рузвелт одобрява ускорена програма за създаване на ядрено оръжие. През май 1942 г. председателят на Националния комитет за изследвания по отбраната (на английски: National Defense Research Committee) Джеймс Б. Конант, един от учителите на Опенхаймер в Харвард, му предлага да оглави в Бъркли група, която да се заеме с пресмятанията на бързи неутрони. Названието на неговата длъжност, „Coordinator of Rapid Rupture“ („координатор по бързия разпад“), намеква за използването на верижна реакция с бързи неутрони. По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия На 9 октомври 1941 г., още преди САЩ до встъпят във Втората световна война, президентът Рузвелт одобрява ускорена програма за създаване на ядрено оръжие. През май 1942 г. председателят на Националния комитет за изследвания по отбраната (на английски: National Defense Research Committee) Джеймс Б. Конант, един от учителите на Опенхаймер в Харвард, му предлага да оглави в Бъркли група, която да се заеме с пресмятанията на бързи неутрони. Названието на неговата длъжност, „Coordinator of Rapid Rupture“ („координатор по бързия разпад“), намеква за използването на верижна реакция с бързи неутрони. По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия На 9 октомври 1941 г., още преди САЩ до встъпят във Втората световна война, президентът Рузвелт одобрява ускорена програма за създаване на ядрено оръжие. През май 1942 г. председателят на Националния комитет за изследвания по отбраната (на английски: National Defense Research Committee) Джеймс Б. Конант, един от учителите на Опенхаймер в Харвард, му предлага да оглави в Бъркли група, която да се заеме с пресмятанията на бързи неутрони. Названието на неговата длъжност, „Coordinator of Rapid Rupture“ („координатор по бързия разпад“), намеква за използването на верижна реакция с бързи неутрони. По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия След Втората световна война започва да води кампании за ограничаване на ядрените оръжия, международен контрол върху тях и спирането на ядрената надпревара със СССР. Неговите радикални политически убеждения създават суматоха в определени среди и кръгове и това довежда до процес срещу него през 1954 г., на който е обявен за заплаха за сигурността на държавата. Въпреки това той продължава своята работа като физик. Създава школата по теоретична физика в Калифорнийския университет в Бъркли. Около десетилетие по-късно президентът Джон Кенеди му връчва наградата „Енрико Ферми“ като жест на политическа реабилитация. На 9 октомври 1941 г., още преди САЩ до встъпят във Втората световна война, президентът Рузвелт одобрява ускорена програма за създаване на ядрено оръжие. През май 1942 г. председателят на Националния комитет за изследвания по отбраната (на английски: National Defense Research Committee) Джеймс Б. Конант, един от учителите на Опенхаймер в Харвард, му предлага да оглави в Бъркли група, която да се заеме с пресмятанията на бързи неутрони. Названието на неговата длъжност, „Coordinator of Rapid Rupture“ („координатор по бързия разпад“), намеква за използването на верижна реакция с бързи неутрони. По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия Робърт Опенхаймер (на английски: J. Robert Oppenheimer) е американски физик теоретик, известен най-вече като директор на Проекта „Манхатън“, свързан със създаването на първата атомна бомба в Лос Аламос, Ню Мексико. Известен е като „бащата на атомната бомба“. След Втората световна война започва да води кампании за ограничаване на ядрените оръжия, международен контрол върху тях и спирането на ядрената надпревара със СССР. Неговите радикални политически убеждения създават суматоха в определени среди и кръгове и това довежда до процес срещу него през 1954 г., на който е обявен за заплаха за сигурността на държавата. Въпреки това той продължава своята работа като физик. Създава школата по теоретична физика в Калифорнийския университет в Бъркли. Около десетилетие по-късно президентът Джон Кенеди му връчва наградата „Енрико Ферми“ като жест на политическа реабилитация. На 9 октомври 1941 г., още преди САЩ до встъпят във Втората световна война, президентът Рузвелт одобрява ускорена програма за създаване на ядрено оръжие. През май 1942 г. председателят на Националния комитет за изследвания по отбраната (на английски: National Defense Research Committee) Джеймс Б. Конант, един от учителите на Опенхаймер в Харвард, му предлага да оглави в Бъркли група, която да се заеме с пресмятанията на бързи неутрони. Названието на неговата длъжност, „Coordinator of Rapid Rupture“ („координатор по бързия разпад“), намеква за използването на верижна реакция с бързи неутрони. По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия Робърт Опенхаймер (на английски: J. Robert Oppenheimer) е американски физик теоретик, известен най-вече като директор на Проекта „Манхатън“, свързан със създаването на първата атомна бомба в Лос Аламос, Ню Мексико. Известен е като „бащата на атомната бомба“. След Втората световна война започва да води кампании за ограничаване на ядрените оръжия, международен контрол върху тях и спирането на ядрената надпревара със СССР. Неговите радикални политически убеждения създават суматоха в определени среди и кръгове и това довежда до процес срещу него през 1954 г., на който е обявен за заплаха за сигурността на държавата. Въпреки това той продължава своята работа като физик. Създава школата по теоретична физика в Калифорнийския университет в Бъркли. Около десетилетие по-късно президентът Джон Кенеди му връчва наградата „Енрико Ферми“ като жест на политическа реабилитация. На 9 октомври 1941 г., още преди САЩ до встъпят във Втората световна война, президентът Рузвелт одобрява ускорена програма за създаване на ядрено оръжие. През май 1942 г. председателят на Националния комитет за изследвания по отбраната (на английски: National Defense Research Committee) Джеймс Б. Конант, един от учителите на Опенхаймер в Харвард, му предлага да оглави в Бъркли група, която да се заеме с пресмятанията на бързи неутрони. Названието на неговата длъжност, „Coordinator of Rapid Rupture“ („координатор по бързия разпад“), намеква за използването на верижна реакция с бързи неутрони. По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия Роден е на 22 април 1904 г. в заможно еврейско семейство. Баща му, Юлиус Опенхаймер, е вносител на платове, емигрирал в САЩ от Германия. През 1888 г., а майка му, Ела Фридман, е художничка, също емигрирала в Съединените щати от Германия през 1840-те. Робърт има по-малък брат, Франк, който също става физик. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия На 9 октомври 1941 г., още преди САЩ до встъпят във Втората световна война, президентът Рузвелт одобрява ускорена програма за създаване на ядрено оръжие. През май 1942 г. председателят на Националния комитет за изследвания по отбраната (на английски: National Defense Research Committee) Джеймс Б. Конант, един от учителите на Опенхаймер в Харвард, му предлага да оглави в Бъркли група, която да се заеме с пресмятанията на бързи неутрони. Названието на неговата длъжност, „Coordinator of Rapid Rupture“ („координатор по бързия разпад“), намеква за използването на верижна реакция с бързи неутрони. По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия На 9 октомври 1941 г., още преди САЩ до встъпят във Втората световна война, президентът Рузвелт одобрява ускорена програма за създаване на ядрено оръжие. През май 1942 г. председателят на Националния комитет за изследвания по отбраната (на английски: National Defense Research Committee) Джеймс Б. Конант, един от учителите на Опенхаймер в Харвард, му предлага да оглави в Бъркли група, която да се заеме с пресмятанията на бързи неутрони. Названието на неговата длъжност, „Coordinator of Rapid Rupture“ („координатор по бързия разпад“), намеква за използването на верижна реакция с бързи неутрони. По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия След Втората световна война започва да води кампании за ограничаване на ядрените оръжия, международен контрол върху тях и спирането на ядрената надпревара със СССР. Неговите радикални политически убеждения създават суматоха в определени среди и кръгове и това довежда до процес срещу него през 1954 г., на който е обявен за заплаха за сигурността на държавата. Въпреки това той продължава своята работа като физик. Създава школата по теоретична физика в Калифорнийския университет в Бъркли. Около десетилетие по-късно президентът Джон Кенеди му връчва наградата „Енрико Ферми“ като жест на политическа реабилитация. На 9 октомври 1941 г., още преди САЩ до встъпят във Втората световна война, президентът Рузвелт одобрява ускорена програма за създаване на ядрено оръжие. През май 1942 г. председателят на Националния комитет за изследвания по отбраната (на английски: National Defense Research Committee) Джеймс Б. Конант, един от учителите на Опенхаймер в Харвард, му предлага да оглави в Бъркли група, която да се заеме с пресмятанията на бързи неутрони. Названието на неговата длъжност, „Coordinator of Rapid Rupture“ („координатор по бързия разпад“), намеква за използването на верижна реакция с бързи неутрони. По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия Робърт Опенхаймер (на английски: J. Robert Oppenheimer) е американски физик теоретик, известен най-вече като директор на Проекта „Манхатън“, свързан със създаването на първата атомна бомба в Лос Аламос, Ню Мексико. Известен е като „бащата на атомната бомба“. След Втората световна война започва да води кампании за ограничаване на ядрените оръжия, международен контрол върху тях и спирането на ядрената надпревара със СССР. Неговите радикални политически убеждения създават суматоха в определени среди и кръгове и това довежда до процес срещу него през 1954 г., на който е обявен за заплаха за сигурността на държавата. Въпреки това той продължава своята работа като физик. Създава школата по теоретична физика в Калифорнийския университет в Бъркли. Около десетилетие по-късно президентът Джон Кенеди му връчва наградата „Енрико Ферми“ като жест на политическа реабилитация. На 9 октомври 1941 г., още преди САЩ до встъпят във Втората световна война, президентът Рузвелт одобрява ускорена програма за създаване на ядрено оръжие. През май 1942 г. председателят на Националния комитет за изследвания по отбраната (на английски: National Defense Research Committee) Джеймс Б. Конант, един от учителите на Опенхаймер в Харвард, му предлага да оглави в Бъркли група, която да се заеме с пресмятанията на бързи неутрони. Названието на неговата длъжност, „Coordinator of Rapid Rupture“ („координатор по бързия разпад“), намеква за използването на верижна реакция с бързи неутрони. По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия Робърт Опенхаймер (на английски: J. Robert Oppenheimer) е американски физик теоретик, известен най-вече като директор на Проекта „Манхатън“, свързан със създаването на първата атомна бомба в Лос Аламос, Ню Мексико. Известен е като „бащата на атомната бомба“. След Втората световна война започва да води кампании за ограничаване на ядрените оръжия, международен контрол върху тях и спирането на ядрената надпревара със СССР. Неговите радикални политически убеждения създават суматоха в определени среди и кръгове и това довежда до процес срещу него през 1954 г., на който е обявен за заплаха за сигурността на държавата. Въпреки това той продължава своята работа като физик. Създава школата по теоретична физика в Калифорнийския университет в Бъркли. Около десетилетие по-късно президентът Джон Кенеди му връчва наградата „Енрико Ферми“ като жест на политическа реабилитация. На 9 октомври 1941 г., още преди САЩ до встъпят във Втората световна война, президентът Рузвелт одобрява ускорена програма за създаване на ядрено оръжие. През май 1942 г. председателят на Националния комитет за изследвания по отбраната (на английски: National Defense Research Committee) Джеймс Б. Конант, един от учителите на Опенхаймер в Харвард, му предлага да оглави в Бъркли група, която да се заеме с пресмятанията на бързи неутрони. Названието на неговата длъжност, „Coordinator of Rapid Rupture“ („координатор по бързия разпад“), намеква за използването на верижна реакция с бързи неутрони. По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. „Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок. Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете източник: уикипедия

П	В	С	Ч	П	С	Н
			1	2	3	4
5	6	7	8	9	10	11
12	13	14	15	16	17	18
19	20	21	22	23	24	25
26	27	28	29	30	31

Робърт Опенхаймер
четвъртък, 28 ноември 2024, 18:23:29

ByДемир Гошев ХРИСТОВ

Дискусия (0)

Включи се в разговора

Още по темата:

Подобни публикации

Най-красивите залези и розови фламинги показа Ники Динов в „Цветът на солта

Поеми си дъх… Август е тук, за да те прегърне!🌻

„Непознатите земи“: Южна Африка, където традициите са всичко, а етническите племена – над 50

Пропуснато за четене

Митрофанова за Тонко Фотев: Той остави трайна следа в историята на Бургас и Русия

Забравете купешките тулумби: Старата бабина рецепта ги прави хрупкави отвън и сочни до сърцевината

Най-красивите залези и розови фламинги показа Ники Динов в „Цветът на солта

Дневен хороскоп за 2 октомври: Напрежението расте заради Меркурий и Марс, две зодии да внимават

Моят Кабинет